Това не е политик, още по-малко ББ. Това е кучето ми Ширхан. Чистокръвен каракачанец или, както сега вече е узаконено „Българско овчарско куче“(БОК). Купих го през 2001 г. Тогава струваше бая пари, но на мен ми бе писнало да гледам източно-европейски овчарки и... така. Мина някое време и каракачанките станаха модерни. Сещате се защо... Дотолкова модерни, че сега по форуми и сайтове за домашни любимци се предлагат безплатно и на куп. Такова куче изисква доста грижи, като се започне с количеството на храната, простора, та се стигне до особеният му характер, който ако не овладееш...
Ширханчо загина точно на шестия си рожден ден от радост и лакомия - превъртане на стомаха и за няколко часа... Сега почива под големия орех в двора ми, където са и другите ми домашни любимци от 30-тина години насам...
Та, за последната изцепка на ББ. Политиците трябвло да приличат на БОК, защото...(цък). Няма да споря с ББ за качествата и недостатъците (има и такива) на БОК. Той знае и разбира от всичко, а от кучета най-много... Просто искам да кажа, че никой политик не може да се сравни с никое куче, дори в пожелателно-фантасмагоричен план.
ББ, не обиждай БОК, в частност и останалите песове, като цяло! Има други животинки: хиени, хамелеони, червеногъзи павиани и т.н., които можеш да използваш за сравнение...
26.10.2009 г.
За кучетата и политиците
Това не е политик, още по-малко ББ. Това е кучето ми Ширхан. Чистокръвен каракачанец или, както сега вече е узаконено „Българско овчарско куче“(БОК). Купих го през 2001 г. Тогава струваше бая пари, но на мен ми бе писнало да гледам източно-европейски овчарки и... така. Мина някое време и каракачанките станаха модерни. Сещате се защо... Дотолкова модерни, че сега по форуми и сайтове за домашни любимци се предлагат безплатно и на куп. Такова куче изисква доста грижи, като се започне с количеството на храната, простора, та се стигне до особеният му характер, който ако не овладееш...
Ширханчо загина точно на шестия си рожден ден от радост и лакомия - превъртане на стомаха и за няколко часа... Сега почива под големия орех в двора ми, където са и другите ми домашни любимци от 30-тина години насам...
Та, за последната изцепка на ББ. Политиците трябвло да приличат на БОК, защото...(цък). Няма да споря с ББ за качествата и недостатъците (има и такива) на БОК. Той знае и разбира от всичко, а от кучета най-много... Просто искам да кажа, че никой политик не може да се сравни с никое куче, дори в пожелателно-фантасмагоричен план.
ББ, не обиждай БОК, в частност и останалите песове, като цяло! Има други животинки: хиени, хамелеони, червеногъзи павиани и т.н., които можеш да използваш за сравнение...
Е това е само пожелание, де:)). Едно е да искаш, друго е да си:))).
ОтговорИзтриванеМай се връщаме във времето на тотемните животни... мечка, куче...
ОтговорИзтриванеВсе пак, благодарен съм, че всички кучета, които съм имал до сега са били читави.
Единствената животинка, с която до сега не съм се разбрал е папагалът ми Жако. Плюе, свири като каруцар, кълве ръката, която го храни, не ще да говори. Отвратително същество!
Струва ми се, че в момента е по-добре България да си избере за тотем едно китно, компактно, прясно боядисано ... клозетче! (Имаше неотдавна едни смешни спорове относно начина на изобразяване на държавата ни в една инсталация. Реакцията ни като общество на тази инсталация само показа незрялостта ни, както показа и фактът, че държавата е с много по-дълбоки проблеми, отколкото сме склонни да си признаем. При това иде реч за проблеми, които сами не желаем да решим. Вместо да "запретнем ръкави" и да се опитаме да свършим някаква по-реална работа, ние компенсираме мързела си и липсата на воля с цирко-подобни "бури в чаша с вода".)
ОтговорИзтриване:) Не съм много съгласен за артизявите на чеха. Аз съм по-близко до Каравеловото: „В България не бият!“, отколкото до самообливането с помия.
ОтговорИзтриванеОще повече, проблемите в другите държави не са много по-различни, но са по-добре маскирани. Имаме и една хубава поговорка: „Не вижда гредата в своето, а сламката в чуждото око“. Ситуацията е същата, когато представителите на държавата с най-висока престъпност, корупция и т.н. ни дават акъл как да се отървем от тях!
Не мисля, че за състоянието на човешкото общество, определящи са националните особености. Няма личност или народ, толкова извисени, че да си позволяват да сочат с пръст другите. Блатото, в което е човечеството е едно и трябва заедно да излезем от него
Е! И аз не съм привърженик на безкритичното възприемане на "височайши" (демек - чуждестранни) упреци, нито смятам за ползотворно безсмисленото, неоснователно самобичуване. В случая с инсталацията подхождам логически (дори може би психологически).
ОтговорИзтриванеРеален проблем със сигурност има! За да бъдем представени по такъв начин в инсталацията, то авторът си е имал някакви основания. И той ги представи в хода на скандала - впечатлили го "турските клекала" в България.
Родната, българската общественост също има основания да реагира остро и болезнено на инсталацията. Според мен обаче, тези основания нямат нищо общо с основанията на чеха да ни представи точно като "турско клекало". Нещо повече! Струва ми се, че в този случай нашето общество демонстрира комплекс и параноя, които доведоха до там - да приписваме мотивация на човека, каквато мотивация той въобще не е имал (както вече споменах, той искрено според мен представи своите мотиви да ни изобрази така).
Подобно комплексирано и болезнено отношение към инсталацията ние демонстрираме, защото изображението там ни кара да се чувстваме като посочени с пръст (нещо, което авторът на инсталацията въобще не е имал намерение да прави, камо ли пък да е очаквал подобна реакция от наша страна). Посочени с пръст заради реални дълбоки проблеми, които отново ние самите смятаме, че имаме. И понеже смятаме, че дълбоките проблеми, които смятаме, че имаме, няма да могат да се разрешат (поне не скоро) - ние се опитваме да ги прикрием (от себе си, но понеже това е много трудно - преди всичко от другите).
Скриването на проблемите ни от самите нас се изразява в желанието ни инсталацията да бъде демонтирана или поне "България" там да се скрие с платнище - платнище, под което "държавата", а съответно и "скритите" проблеми, продължават да си съществуват в абсолютно същия вид. Дори, проблемите ни се задълбочават, защото вместо да ги видим и да се опитаме реално да ги отстраним, ние само се опитваме да ги скрием (поне от другите, ако не от себе си).
Ако още предишното управление беше признало проблемите с корупцията и беше започнало реално да работи срещу тях - нямаше да се стигне до спирането на еврофондовете, нали? И ако днес вече (относително казано) по-реално се работи срещу корупцията, то и днес продължава да има проблеми, по които не се осъществява реална работа. А би могло да се работи и за тяхното преодоляване! Особено, това се отнася за проблемите, срещу които ЕС не притиска нашето управление да работи ефективно (социална политика, здравеопазване, образование икономическо развитие...).
Впрочем, като стана дума за проблемите на другите държави - на мен не ми се струва, че наличието на проблеми там може да ни послужи като успокоение и като повод да не решаваме своите такива (онова със сламката в окото на съседа и с гредата в нашето око ми се струва приложимо и от тази гледна точка).
А! Извинявай, но щях да забравя следния момент, който ми се струва важен!
ОтговорИзтриванеСлед като приемаме еврофондове, значи трябва да приемаме и упреци! Така ми се струва на мен. Ако искаме да се правим на много горди - или не трябва да членуваме в ЕС, или поне трябва да даваме повече пари, отколкото получаваме (тук не влиза особения случай, при който получаваме по-малко отколкото даваме, защото не желаем да се съобразим с условията, при които уж сме приели да ни дават - липса на корупция, строга отчетност и т.н.).
Иначе си е доста нагло от наша страна - с едната ръка да просим (да искаме помощи, фондове и т.н.), а с другата да бием (да не искаме никой да ни критикува за нищо, защото, видите ли, и той не бил по-добър от нас)!
Е, ако не бяхме под турско, а под австро-унгарско „влияние“ сигурно щяхме да имаме тоалетни, а не клозети, но какво да се прави - историческа съдба... Между другото, дядо ми, през 1932 г. започва да строи къща в един от софийските квартали. Станал обект на комшийски подигравки защото тоалетните били в къщата, а на двора нямало клозет! И, забележи, това става през 1932, а не през 1832 г., примерно. Манталитет. А от тогава са минали само 77 години!
ОтговорИзтриванеЗа евросъюз, еврофондове и т.н., честно да ти кажа, не ми се пише. Дълбоко съм убеден, че ако въобще трябваше да „влизаме“ в тази структура, то трябваше да стане, когато сме готови и икономически, и политически, и психологически с високо вдигнати чела (нищо, че е шаблонно). В крайна сметка, великите ни политици, с оглед на своите интереси, ни набутаха вътре доста приведени, с гащи, смъкнати до глезените. Сега, освен да си траем и да се правим, че ни е хубаво, май нищо друго не ни остава...
Ха! Случката с дядо ти е наистина много любопитна! Дори ми се струва, че е имало периоди в историята ни, през които немалка част от българите откровено са желаели турското владичество да се запази. Били са си свикнали вече с това и промените са им се стрували по-плашещи от установеното им положение на покорен народ.
ОтговорИзтриванеЗа ЕС - струва ми се добре, че влязохме толкова рано. Защото ако това не беше се случило, сега политиците ни дори от ЕС нямаше да бъдат притискани да работят по-резултатно (поне в едната-две области, за които ЕС ги притиска). Ако не бяха ни пуснали от ЕС неподготвени за членство в съюза - никога нямаше да успеем да станем негови членове! Щяхме да си останем вечната бананова република на Балканите. Така ми се струва.
Ами повечето хора се интересуват не кой, а как ги управлява. За съжаление, след Освобождението, не намирам някакви сериозни основания за национална гордост...
ОтговорИзтриванеЗа ЕС, наистина въпросът не стои в бяло и черно. Нещата са много по-сложни и, според мен, трябва да оставим на историята да реши, кое е щяло да бъде по-добре :)