Безразличие

Може би долните редове по-прилича да бъдат написани от някоя дама, но... Един от коронните женски номера, с които неотразимо привличат избранника, е безразличието. Той се върти около нея като пеперуда без едно крило, а тя мощно флиртува с друг. Най-важното - никакво внимание на набелязаният юнак, ама никакво! Е, това е номера. Оттам нататък нещата са ясни - конкубинат или брак, деца. Тя прави каквото си иска (или каквото мама я учи), той по някое време се усеща, но както се казва "резето хлопна" и т.н. Това е печелившата женска стратегия. Губещата е ясна: колокото и да е "най-" една жена, ако сама ти се метне на врата 99,99% от мъжете ще кажат: "Марш ма, ...!" и с гордо вдигната глава ще продължат да си търсят "късмета"... И така. Човещинки... Сега ще направя лекичък скок от битовизмите към политиката, но това не трябва да ви притеснява. Нещата са същите. Няма да се връщам много назад във времето. Няма време :), но ако при първата пробляснала мисъл за влизането ни в НАТО и ЕС, бяхме възприели печелившата стратегия на женския човек, сега щяхме да сме в съвсем друга позиция. Пак ще се отплесна, но не може да се отрече, че женският човек е качествено различен хуманоид от мъжкия човек, но... за това друг път. Та в случея, ние пак избрахме женската стратегия, но за съжаление губещата. Може би, зад тези политици не е имало читави жени или те дотолкова са си повярвали, че са велики, та не са ги послушали? Не знам. Но резултата е виден отвсякъде... Анализа на скорошните събития в столицата ни насочва отново към важността на избраните тактики и стратегия за реализиране на целите. Какво постигнаха протестиращите от последните дни, въпреки справедливите си, но доста мъгляви и поднесени по очакван начин искания? Май нищо. Полителита се сплоти, застана зад щитовете на жандармерията и някои медии, умело обезцени и минимизира последствията от протеста. Според мен, особено сега - в периода преди изборите, може да се реализира стратегията на организираното безразличие. Не само студентите, всеки от нас може да покаже на политиците, че са ни безразлични. Не ни интересуват предизборните им вълнения. Не ни интересуват вечните им оправдания. Трябва да разберат, че са ни безинетерсни, скучни, досадни. Единственото внимание, което трябва винаги да чувстват е, че всеки от нас наблюдава как спазват законите. Така можем да провалим предстоящите избори и да създадем условия да започнем отначало. Нима не можем да намерим интересен и оригинален, индивидуален начин, да манифестираме гражданската си позиция. Та, в крайна сметка, ние сме мислещи, разумни хора! Защо оставяме съдбите си - нашите и на децата ни, в ръцете на доказали се неподходящи екземпляри?! Плакатите "Оставка" предизвикват само саркастичните им доволни усмивки. Те знаят как да се справят в такава ситуация. Народното безразличие може да доведе до желаните от повечето от нас промени.