Зекария Сичин

Представям ви първата книга от поредицата „Хрониките на Земята“ - Дванадесетата планета. Автор е Зекария Сичин.

Защо книжката е на руски, а не на български? Отговорът е лесен – заради качеството. Българският/те превод/и май са правени от руски и то традиционно бездарно и още ред технически подробности. В крайна сметка, който иска да си я чете в оригинал, на руски, на български..., а който иска хич да не я чете.

Четейки книги като тази започвам да си задавам тъпи въпроси.

Вижте цивилизацията на шумерите. С нейните болежки и проблеми, с нейните пословици... И това е преди някакви 5 – 6 хиляди години.

Единият от основните въпроси е свързан с т.нар. „задгробен живот“ (за предгробния е ясно), преражданията, живота след смъртта и тем подобни.

Християните мога да ги разбера. Човек се ражда, живее и според това как е живял, неговият бог го възкръсва, когато му дойде времето, оценява и... едните у лево, другите у десно... Има някаква логика. Дава ти се шанс веднъж да живееш в съответствие с християнските канони. Кой каквото могъл направил. Не ми се вярва в Рая да има повече от стотина човека, а май и те са много. Всичко друго се пържи, пече, вари, виси на ченгели и т.н. в т.нар. „адски мъки“. Там, ние – българите, сме най-добре щото сме свикнали...

Малко на кестерме ми идва цялата дандания с разните карми, прераждания и усъвършенствания. Ще карам по-накратко. Който е чел – ще ме разбере, който не е – да е!

Та тъй. От доста време търся да намеря в писаната история някакво доказателство, макар и мънинко, за това, че нещо се е променило у житието-битието човешко, хеле пък у неговата душевност, а най-паче духовност. Цъ! Няма!

Каквото е било, така е и така ще бъде, во веки веков. Амин!

Ето ви и цитат от представяната книга:

„Шумерские пословицы, которые на две тысячи лет старше библейской Книги Екклезиаста, содержат похожие мысли и остроумные наблюдения:

«Все равно умрем – давай все растратим! А жить то еще долго – давай копить!»

«Не пытайтесь воскресить бедняка».

«Не сердце, а слово – мать ненависти».

«Счастье – в женитьбе, а если подумать, то в разводе».

«Тот, у кого много серебра, может быть, и счастлив. Тот, у кого много ячменя, может быть, и счастлив.Но тот, у кого нет совсем ничего, спит спокойно».

«В городе без собак хозяйничает лиса».“

Без превод, за да не изпадам в излишни колизии.

Ако вярваме, че предишния ни живот определя следващия, ако вярваме, че чрез последователни прераждания се подлагаме на изтънчени и необходимо-неизбежни изпитания, за да достигнем божествено съвършенство то, аджеба, що сме си все на този акъл?!

Да. Прогрес и развитие има – в сферата на науката, технологиите и техниката, но „прогрес и развитие“ ли са това и накъде отиваме? Очевадно, никаква вяра не помага да станем от хора на човеци. Май трябва още дълго да се чака да открием нашите производители – извънземни, богове или каквото е там, за да ни ниспослат истината за нас си.

Или пък животът тук, на Земята, е някаква космическа забавачка, чиято учебна програма всеки трябва да премине. Или...

По умозрителен път или чрез вяра няма да стане.

Как ли? Ех, ако знаех... Май чашата трябва да се изпие до дъно.