За
романа на Анатолий Рибаков „Трийсет и
пета и други години“ (новото попълнение
в Библиотeката), ме подсети valsodar с негов
пост във Facebook.
Имам
книгата отдавна, но все не стигах до
нея. Както и да е...
Възтрогнат
ли съм – не. Разочарован ли съм – пак
не.
Романът
е частична анатомия на властта и не
казва нищо ново, а и не би могъл. Трябва
да бъдем омерзени от Сталин и обкръжението
му, но с какво е по-различен той от
подобните нему? Що се отнася до конкретиката
– може да е било така, може да е било
по-лошо, а може и по-добро. Въпрос на
нюанси и авторова интерпретация – все
пак, това е роман. Безспорно е едно –
няма нищо ново под Слънцето – и преди,
и сега...
Ето
ви и един щрих от съвременността –
Международният съд обвинява Караджич
във военни престъпления. Добре. Добре,
но защо на подсъдимата скамейка не са
президентите на САЩ, които вършеха
същото – именно военни престъпления,
във Виетнам, Кувейт, Ирак, Сърбия,
Афганистан... - можеш ли да ги изброиш
всичките?! Можеш ли да изброиш всички
демократизатори, миротворци, революционери,
пролетарски и национални вождове, които
унищожиха милиони през ХХ век и продължават
и през XXI?
Победителите
не ги съдели. Съдят ги – поредните
победители. Не съдят само тези, които
плащат победите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар