За правната култура или културата на правото и още нещо...

Пиша този постинг, подтикнат от публикувания в блога на Владимир Кабрански текст на споразумението ACTA, така коментирано в последните дни. Разгоря се „сериозна“ дискусия, но – питам се, колко човека са прочели споразумението? А колко са го разбрали?

Не ме учудва поредния фарс, който властимеющите изиграха, когато трябва да се вземат важни за обществото решения. Впрочем, ако бяха публикували текста и организирали някаква дискусия вероятно тя щеше да мине като „буря в чаша вода“, както благоволи да се изрази един държавен чиновник. Не съм сигурен дали поради вопиющата управленска недостатъчност или поради пренебрежителното отношение към електората това не беше направено. Сега духа на споразумението избяга в мрежата и нещата са силно замъглени. Всеки нещо пише, всеки за нещо се бори, но не става ясно точно за какво. Има „за“, има „против“, а на повечето не им пука. Такава е общата картинка.

Все пак моят напън е обусловен от друго и то се крие във вторият от зададените по-горе въпроси. Става въпрос за разбирането, а следователно и за знанието на т.нар. „нормативни документи“ - Конституцията, законите, правилниците и т.н., които са важна част от съдържанието на законодателната уредба на всяка държава. Известно е, че незнанието на закона не оправдава неговото нарушаване. Знанието му също.

Аз съм далеч от мисълта да ставам защитник на полуграмотните – независимо дали е по-тяхна или не вина, които само с това се оправдават. Ще ми се да знам, колко от т.нар. „интелигентни“ граждани могат да разберат и обяснят разумно за Що иде реч в някой произволно взет „нормативен“ документ. Някои само се „ориентират“; други „схващат“ около половината с разума си, другата половина – интуитивно; трети са „компетентни“ на 60 – 70 %... Над последните са специалистите в съответната област на правото, действащите юристи и някои особено умствено надарени личности. В крайна сметка излиза, че никой не е предпазен от незнание, поради неразбиране, на закона. Дори изявените правници в една област, в друга може да се окаже, че са запознати само с основните принципи. Става въпрос, примерно, за търговско право, за наказателно право, без да се имат пред вид вътрешните им подразделения, и т.н...

Ако се върнем към тъй нашумялата ACTA положението е точно същото. Напълно съм съгласен с Emo Georgiev, който твърди, че това не е търговско споразумение. То е формализирано като такова само за удобството на заинтересованите лица и за по-лесна легализация пред обществото. Според мен ACTA е неуспешна компилация на няколко правни направления, като – надявам се, неумишлено, е списана и достатъчно неразбираемо. Разбира се, аз не съм корифей в никоя област на правото. Аз съм обикновен икономист, научен „по служба“ от живота „да чете“ нормативни документи.

Баща ми беше юрист и това ми даде да се докосна рано до юриспруденцията. Аз все още не мога да преодолея младежкото невинно неразбиране на причините за изписването томове по наказателно право, примерно, когато можеш да напишеш: „Не кради!“, „Не убивай!“ и т.н. Тук не визирам християнските божи заповеди. Става въпрос за общочовешки ценности, които не са свързани с идеологии, политики, религии. Какво по-ясно от това „Не кради!“?! Защо толкоз трябва да се пише за „присвояването“, за „отнемането на собственост“ и да се измислят какви ли още нещеш финтифлюшки, за да кажеш някому, че е крадец и да го осъдиш точно заради това?!

Неразбираемите закони, изпълнени с витиевати фрази и неясни послания, допринасят единствено за увеличаване на престъпността и са причина за нарастване силата на властта, под предлог за „овладяване на положението“.

Някой може да каже, че искам да опростя проблемите, да ги снизя и т.н.

Аз не искам да вулгаризирам правото. Искам това, което е написано в закона, в правилника, в наредбата да е разбираемо за всеки грамотен човек. Разбирането на закона ще изясни и улесни неговото прилагане, ще увеличи и броят на изпълняващите го.

ПП. Разбирам, че темата е много обширна и трудно може да бъде дори и най-общо конкретизирана. Тя обхваща целият ни „цивилизован“ начин на живот, в който – умишлено или не, сме забравили, че Нещата са прости. Сложността не е присъща на природата на нещата и на нещата от природата. Неразбирането на това и излишното усложняване води единствено до увеличаване на несвободата с нашето информирано съгласие.