22.09.2011 г.

Размисли


Честит празник, на всички, които намират основание за празнуване.
Аз не намирам такова, защото българската независимост за тези 103 години винаги е била опосредствана.
До 1944 г. от разните европейски „велики“ сили – в зависимост от това какви -фили или -фоби са били на власт у нас. Иначе казано, в зависимост от това чий интерес им е клатил феса.
В периода от 1944 до 1989 г. правилно тази дата се споменаваше под сурдинка. Празнувахме победата на ВОСР защото през този период нашата независимост от другите (освен от СССР, разбира се) я имаше благодарение на този факт.
От 1989 г., сега и докато се налага, съвсем спокойно можем да отбелязваме подобаващо 4 юли, Денят на независимостта на САЩ. Без миитинги, но и без пуйка – не се яде много по нашите краища. Барбекюто е достатъчно. Каквото и да говорим, където и да членуваме, независимостта ни днес е благодарение само и единствено на зависимостта ни, изразена по един брилянтен начин от който и да е пореден посланик на САЩ през последните 22 години.
В този ред на утешителни размисли, искам да споделя за едно изследване на Cisco, което поставя разни обамчета, меркелчета, саркозита, борисовчета и още няколко десетки тем подобни в странна ситуация. Те се борят с кризи, правят се на плейбои/ойки, мислят се за велики, но... Но кризата не е икономическа, а на обществото; бъдещето не е на пенсионерите – както бе написал някой (щото ставали много), а на младите; човекът все по-малко е аристотеловото „zoon politikon“ или марксовото „обществено животно“, а все повече осъзнава своята уникалност.
Тук не става въпрос за възхвала на глобализацията. Тя ще състои, но не по начина, по който си я представят изброените по-горе смешковци. Някои твърдят, че Мрежата е опасна, обезличаваща и т.н., и т.н. Аз мисля точно обратното. Мрежата постепенно, бавно, но сигурно остъргва наслоенията, получени от националности, идеологии, религии като изважда на преден план индивидуалността, личността. Спиралата на развитието ни връща там, откъдето сме тръгнали, но на едно по-високо ниво.

6 коментара:

  1. Празникът е официален, но дори и днес има много хора, които не знаят каква точно се празнува. Не писах, защото такива постове обикновено се превръщат в безкрайни пожелания и честитки, но датата все пак трябва да се помни. Зная,че е независимостта е формално обявена тогава, а си е била реалност дълго преди това.. Зная,че реално единственото полза е имал Фердинант, за да се накичи с титлата цар, но все пак това е история.
    Наистина никога не сме имали истинска независимост, може би защото следващите управници след Фердинант, също са гледали основно своя интерес. Да, но ние си ги избираме и търпим.
    Вчера четох, че румънският парламент е излязъл с обща декларация относно спънките за Шенген, което ми се иска да се бе случило и тук, но нама как да стане. Защото си прав,че глабализацията няма как да стане устойчива при сегашния модел, но сме въвлечени в нея и трябва да опитаме да извлечем каквото можем, а да не сме на загуба. За това ти трябват политици с мозък и дупе, но имаме такива само с дупе:(

    ОтговорИзтриване
  2. Дупе и то много лакомо!
    Все пак мисля, че интернет ни връща към основите на пряката демокрацията. В обозримо бъдеще ще стане възможно вземането на всяко важно решение чрез гласуване по мрежата без да ни представят някакви депутати, сенатори и т.н. Тогава какво ще правят политиците? Някои хора казват, че сме станали апатични и незаинтересовани към проблемите. Не мисля, че ще има апатия и незаинтересованост, когато се решава проблем в твоя регион и той те засяга. Разбира се, проблемите на патагонците не ме интересуват и те ще си ги решават. Има и глобални проблеми, но когато има подготвени експерти, които да открият и поставят проблема, като предложат и варианти за решение, нещата стават по-лесни...
    А това за мозъка на политиците... Имат такъв, но той работи единствено и само в техен интерес. Илюзия е да се очаква, че има или ще има такива, които ще се затрогнат от обществения или нечий друг конкретен интерес (ако не им се плати, разбира се). Всичките там разделения на властите, корупционни контроли и тем подобни са мѝжи да те лажем. Няма нужда от политици или поне аз не се сещам каква е. Може би музейна и исторически-назидателна :)

    ОтговорИзтриване
  3. Докато аз бях ученик, такъв официален празник нямаше... това много ми прилича на пореден опит да имитирам американците с техния празник.... каква независимост, когато сме зависими от всички.

    ОтговорИзтриване
  4. матраци, на мен за това ми е много интересно, какви ще ги вършим, когато Големият брат стане Китай... А това ще се случи в обозримото бъдеще :)

    ОтговорИзтриване
  5. Празнува се, защото извършваме всичко сами с огромни усилия, независимо сметките на останалите.

    ОтговорИзтриване
  6. Ключарски услуги, съединението май е последното нещо, което сме направили сами...

    ОтговорИзтриване