Мъже

Оказва се, че в Либия и България, а сигурно и в други страни, са останали от изчезващия вид хора с мъжки характери. Тук не става въпрос, по разбираеми причини, за разни пишкомерци и потенциометри, каквито дори не познавам.

В Либия нещата се развиват напълно предвидимо. ЕС и ООН вадят нож на умряло куче, а що се отнася до реакциите на САЩ - те са напълно в унисон с българската приказка за лудото, дето само се обажда. Правителството на САЩ е готово да окаже всякава помощ (?!) на либийската опозиция, включително военна. И тук се оказва, че противниците на режима на Кадафи не са толкова за подценяване. Националният либийски съвет не желае никаква чуждестранна интервенция в страната и не се е свързал с никое правителство за помощ. До тук позицията е мъжка и разумна. По-нататък ще видим.

Позицията на разните световни „лидери“ е лесно обяснима и се нарича петрол. Дори у нас днес се намери някакъв, който обясняваше как цените на горивата трябва да скачат и посочи с пръст Кадафи за виновник. Другите простотии, които изрече можете да си ги прочетете из мрежата...

Другата мъжка постъпка, която ми прави впечатление днес, е отвореното писмо на Румен Петков до НП Уорлик. За мен това е проява на мъжки характер и наличие на изправен гръбнак в този човек. Две качества, за които нещо нямам спомен друг да е демонстрирал през последните години.

Някой ще каже, че и ББ мъжки се „опъва на руснаците“... Опъва се, като в оня виц, дето благоверния - скрит под леглото, тупа с юмручета по пода и тихо хленчи „Ей сега ще видиш ти, че в тази къща има мъж, а не лукова глава!...“.