Надежда за...

Днес е четвъртък. Довечера се тегли тиражът на тотото. Джакпота във второ теглене на 6/49 е 3 223 852,20 лв. В първото е „само“ 768 662,66 лв.

Даа. След тази кратка информация ще си обясните защо се вдигнах в ранни зори - около 9 ч., скочих си в гащите и се понесох към тото пункта.

Тото играя от 1982 г. С постоянни числа. Дълги години правех чудеса за да не пропусна да пусна фиш. Знаете как е. „Ами ако точно днес се паднат „моите“!“ Разбира се, добре ми е известна математичесата вероятност да позная шестицата. Но, математиката е едно, живота - съвсем друго нещо. Знам и рефрена, че участващите в тиража „играят“ и в „Седмичното преброяване на баламите“... Все пак и въпреки това ако не пуснеш фиш никъде не участваш, а и вероятността е една голяма кръгла нула. С годините престанах да се треса преди всеки тираж и сега пускам тото само като има някоя по-добра сумичка. Примерно, за онези 700 000 от първото теглене не бих се мръднал толкова рано. Това пари ли са?! Като си купя две от любимите играчки - едно джипче и едно компютърче и улетеха. Ще остане колкото за скромна почерпка с ограничен кръг приятели... Трите милиона са друго нещо! Ще има дори да дам някой лев на децата. Да си спомнят, че имат баща, не за друго... Те, децата са ми добри, но все се оправдават, че нямат време да идват „на вилата“. Пари изкарвали! Като им дам по нещо, ще имат повече време и като почнат да копат - особено зетьовете, ще изпонасадим ред краставици, ред домати, ред краставици, ред домати... Може и някоя кокошка да завъдя! Ех, мечти... Еснафски! Лелеее, какъв пич бях, к'ъв човек станах!

Както и да е. Шмугвам се и аз в тото-пункта, а вътре - ужас! Ред баби, ред дядовци и пак така. То и аз съм дядо, ама тези по-дядовци от мен. На кой му трепери ръката, на кой му няма очилата, друг си търси ченето... Може да е записал „печелившата“ комбинация и по невнимание да е сдъвкал листето, а то е залепнало на чейнето... Житейски радости.

Като гледам, на повечето освен място в „Бакърената“ и сносно изпращане нищо друго не им трябва, но и те искат три милиона! Надежда... Е, ще ги дадат на децата и внуците. Като са стигнали до преддеменционно състояние трябва да им е станало ясно, че „на децата и на внуците“ колкото и да дадеш все ще е малко. Ще ти се порадват седмица-две, а след това може и „по-луксозен“ паметник да ти сложат. Да, ама я името ще е сбъркано, я надписа ще е крив, я ще ти изтипосат отгоре петолъчка - щото си живял активно по времето на тоталитаризма... Живот.

Особено симпатично на сбитата компания стана едно деде. Три пъти преписва фиша и все греши. Първият път написал девет числа вместо шест, но като чу цената на комбинацията, аха и да изпусне тиража. Втория път, наслага по фиша точки, щото ръката му чукаше като човката на гладно врабче по тротоара. Айде, пак наново! Компютърът отчита точките като числа и пак отиваме на леле, мале немам толкоз паре. Третият път... Успях някак да се шмугна и да дам моето изрядно попълнено фишче-надежда на каката зад стъклото. Обработиме и беж към изхода. Ще кажете що? Ми щото една баба така ме беше фиксирала, с толкова много представа за грях в погледа, че не ми оставаше нищо друго освен да се надявам, че с двете си патерици няма да ме стигне. Метнах се у колата. Мръсна газ. Чак на „Гара Иваняне“ поотпуснах педала. Като се поразмислих си викам: „Душица! Явно с моите 53 години съм и се видял чиста проба цепеняк!“... Ех, спомени от миналото... Тогава не бягах, но и бабите бяха каки :)))

Сега идва най-хубавото! Довечера се тегли тиража и имам часове Надежда. Дори често не поглеждам сайта на тотото преди следваща сутрин. Така Надеждата се удължаааава и времето, през което можеш да „нагласиш“ всяко левче става почти достатъчно...

Е, сигурно и утре сутринта ще има пак: „Опитайте още еднаж на следващия тираж!“, но никой не може да ми отнеме часовете мечтание. Дори и ББ.

А ето и още едно клипче. Тъй. За разтуха...