Зимна приказка

Като всяка приказка тя е само за някои. За повечето е кошмар и люти псувни.

Днес ми се наложи да отида до общината в Банкя. Не поради разчистеният път или някакви други екстри, а по простата причина, че преди време дадох необходимите пари за подходящото возило, без проблем се измъкнах от преспите, които ме заобикалят, и стигнах до „пътят на бай Тошо“. Така си ги знаем още от преди години. Живков го ползваше, за да стигне бързо до резиденцията си, а сега същото прави неговият фен Бойко.

Както и да е, добрах се до малкото кръгово и за малко да ме отнесе един огромен снегорин. Лопатата му заемаше цялото платно, а той си пердашеше с над 50 км./ч. Пътят разчистен - свети! Свърших каквото имах из Банкя и тръгвам да се прибирам. Пред мен същия снегорин. Мощният двигател бълва огън и жупел, а лопатището подхвърля по шепа сняг встрани от пътя. На тясното място пред МВР-то насрещните коли се катереха по тротоара. Нямаше как да се разминат с „ловеца на снежинки“. Теснотия... баш дет нетрябва... Нейсе, минахме и малко по-надолу срещу нас лети друго такова чудо. И то бълва кълба дим от огромния си двигател, и то лети с висока скорост, и то хвърля по една шепичка встрани от пътя... На споменатото кръгово „моят“ ловец обърна някак си и отново се понесе към Банкя по отдавна почистения път. Дето има една приказка „луд умора нема, само се поти“.

Разбира се, нямам пред вид шофьорите на снегорините. Така им е наредил някой местен натегач, така правят. Семейства хранят, заплата и място пазят. Представям си как са им набили капачките на сутрешния „развод“. „Паднат ли две снежинки караш от точка А до точка Б и обратно до второ нареждане!“ Ама има ли смисъл, няма ли; що се харчи залудо гориво и техника; не е ли по-необходима другаде? Кой смее да зададе такива въпроси?! Кой смее да мисли щом Той е заповядал да се „ловят снежинките още във въздуха“... Въобще, мисленето не процес, присъщ на борисовчетата - от най-голямото до последното. Мисленето изисква да имаш нещо между ушите, пък нещото да е научено да мисли; да е попрочело някой и друга книжка; да се е пообразовало - реално, не на ужким...

Мислещият човек задава въпроси. Търси отговори. На него не можеш да му кажеш да „лови снежинки във въздуха“. Една от най-омразните и неприсъщи дейности на мислещия човек е да върши безсмислени неща...

Като се прибрах, прегледах източниците си за информация, чух се с някои приятели и гъзовете на маймуните лъснаха. София отново е непочистена, блокирана от снега. Магистрала „Тракия“ е труднопроходима. До Перник се пътува два часа! На ловците пречели колите... И това при един безобиден, мижав снежец. Дано такъв продължи да превалява, щото иначе жална ни майка и на борисовчетата също. Техният Мирилайлай няма да е виновен. Целият в бяло, ще се поотърси от снега като българско овчарско куче (?), демек - каракачанка, и ще посочи виновниците. На тяхно място ще дойдат нови и с още по-голямо рвение ще ловят всичко дето лети из въздуха. Дано не хванат само някой американски самолет, прелитащ в учебен полет, че ще настъпят Големия брат по мазола... Редиците има са винаги пълни и стегнати, щото гладни послушковци по нашата родна земя бол. Такива вече ги ражда българската майка послушна... Циганките са по-ербап!

Някой, устискал да стигне до тук, ще каже „Ей! Няма угодия за този! Като не е почистено лошо, като е почистено - пак лошо! И все Бойко Борисов виновен!“. Ако този някой, все пак, е проследил червената нишка в повествованието, ще да е разбрал, че предлагам просто да не се продават хладилници на ескимоси.

Когато homo sapiens sapiens иска да направи нещо, той прилага необходимите и достатъчни усилия за това. Тази практика е присъща и за другите, не толкова sapiens видове. За съжаление има homo, за които е естествено да блъскат главата у стената, да вадят със задниците си пирони и въобще - да творят чудеса. Въпрос на нагласа, на възпитание, на образование, та ако щете и на морал - каквото и да значи това!