Поради що

Преди има-нема двайсетина години беше голема радост, голем купон! Идеше първата свободна Коледа след 45 години мракобесие, тоталитаризъм, комунизъм, живковизъм и още сума ти -изми. На едни тези години не им стигаха, на други им бяха много. Едните скачаха да се стоплят, другите - щото не са червени... Между другото, този слоган от зората на демокрацията - „който не скача е червен“, по идиотизъм надмина творбите от ранния соц, но нейсе... И така, какво да преповтарям? Свидетели сме на този преход, вече над двадесет годишен. Ако устискаме още малко и току-виж сме надминали напъна на евреите. Въпросът ми е оти ги ручахме жабетата теа дни и месеци, и години?! За какъв *й бяха песните и пляските по площадите? За какво бе всичко това, когато сега на власт е фен на бай Тошо; когато ГЕРБ е по-милиционеризирана от някогашната БКП; когато национализацията вече не е мръсна дума, а напротив! Остава само да си спомним крилатата фраза на Ленин за „експроприацията на експроприаторите“ и сме готови за нови 45 години... Е, има някои разлики. Бойко Борисов по-скоро мяза на Вълко Червенков, а не на Тодор Живков. Разрушават се незаконните колиби, дворците си стоят. А пропо, сещам се за разрушени черкви след Девети, но дворците и тогава си остават здрави... Нацонализират се частни пенсионни фондове, а „скромните“ перачници на сивата икономика са недокоснати...

Все пак, най-интересното е, че и в Унгария, която още по Тошово време считахме, че е далеч пред нас и по дисиденство, и по въстания, действат по същия начин. Чрез национализация на частните пенсионни фондове държавата ще си връзва бюджета...

Какъв извод може да направим? Ами, простичък. И преди, и след нежните революции кукловодите - поне за България и Унгария, са едни и същи...