Euroпеец

Карам си аз днес добрата стара (началото на 1992) тойотка и се радвам на трафика. Чудна кола е тази тойотка. Почти не харчи, но някой от предишните собственици ѝ сложил и газ... фантазия за минимизиране на транспортните разходи! При това непрекъснато намаляване на цената на газта, направо е кеф. Оня ден беше 1,27 лв., днес вече 1,30, а ББ обеща :))) още да намалее. Както и да е! Количката е с две врати, двигателче 1,3 и изглежда японския дизайнер я е предвидил за една японка с две чавета, които взема от училище след работа или за чаве и пазарска торба, или за гаджета-японци, които с малка чанта пътуват за някъде по японски пътища.
Японска им работа! Аз качвам в нея освен мен (1,80 м/120 кг) и жена ми (сравнима с мен - не обичам дребни жени!) още четири човека на задната седалка! Е, не чак колкото нас, но не са и японци... Когато отиваме някъде с Чочко задната седалка е само негова. Няма да коментирам и къде минавам с нея. Горди собственици на разни пишман-джипове се споглеждат с недоумение, когато аз продължавам, а те спират и се чудят какво да правят..., но и тойотата, макар и рядко, се разваля.
„Гръмна“ ми радиатора! От предния капак шурнаха кълба пара и... всеки шофер ще ме разбере. Имах едно шишенце с два литра вода, сипах го, но... Банкя далече!
Останал ми е спомен от мрачния и тягостен москвичено-ладов соц какво се прави когато ти се скъса ремъка. Така, в един мрачен и студен социалистически юнски ден, притиснат под похлупака на развихрилия се развит социализъм и под тежкия поглед на ТЖ, маскирал се като тигърче пред задното стъкло, в което със сигурност имаше микрофон, монтиран от ДС, стана точно това. Тогава - млад, неразумен и неженен, приех с охота поръката на кварталната ОФ организация да проуча къв го дири парясницата Х (по обясними причини не споменавам имена) по ливадите след околовръстното. За осигуряване на прикритието към мен бе прикрепена другарката У, също млада, неразумна и неженена... След като установих причината за аварията, погледнах другарката У строго и непохотливо и тихо просъсках „Сваляй чорапогащника!“. Е, те оттогава не съм вижадал толкоз радост у две женски очи! С учудваща рутина тя смъкна найлона и, не разбрах защо, кокетно се усмихна... Аз не обръщах внимание на друго освен на изпълнението на поставената ми ответствена задача. Ловко увих чорапогащите около ролките на мястото на ремъка и... нататък не е интересно. Соцреализъм...
От тези години ми е останал и друг спомен. За това, какво да направиш, когато ти „гръмне“ радиатора и, тъй като спасение не ме дебнеше от никъде, спомените нахлуха услужливо... Огледах се и, както очаквах, на има-няма 200 м. баничарница! А и при соца, и при това, което е, каквото и да е то, в баничарниците продават Боза. В българските, разбира се. По другия ЕС не знам как е, но сигурно си нямат боза, което не е добре. Та, грабнах с треперещи ръце едно еднолитрово шишенце с боза и припкам към колата. Мислех да си взема и баничка - хубава и мазна, но реших да не предизвиквам съдбата. Отзад предното стъкло жената се пули. „За какво ли ми е тази боза?“ - въпроса се натрапва от погледа ѝ. Ех, младост! Тук само да вметна - сериозните мъже си патим единствено от стари коли и млади жени, но... по тази тема - друг път.
Вдигам предния капак, отвивам тапата на радиатора и се започва една... Удрям един як гълток боза, хайде 100 - 200 грама в радиатора, пак гълток, пак в радиатора... и така до изчерпване на количеството.
Метнах се в японското чудо, припалих - пушка! Няма тойота, която да не може да запали. Подкарвам, а резултатите от „ремонта“ повече от добри и така, с песен, към къщи.
Е, за малко да подкарам през нивите, щото като ме напуши един смях - мани, мани! Представих си какви старсти съм възбудил у някой european. От някакъв стар и невзрачен таралясник изскача тъмен  - в прекия и преносния смисъл, балкански субект. Дългокос, брадясал, с нездрав блясък в очите и леко див поглед той се понася към някаква барака. Грабва оттам пластмасово шише с кафява течност и започва страхотията. Изсипва част от течността в гърлото си, част в радиатора на тарлясника и така няколко пъти. След това тръшва капака на това, което кара, и с радостни възгласи се отнася нанякъде...
Ако е имал късмета да ме снима, скоро - уважеми съблогърчета и събългарчета (среден род, за да избегна сексизма), ще ме гледате по ютюбето; ако ли е нямал, през годините няма да заглъхва преданието как в Europe сипват в радиаторите на колите син антифриз, а в София, България на същото място изливат нещо кафеникаво, от което сладко, сладко си отпиват, с примлясване...