За консервите и... за Тофлър

Така. Есенната консервна кампания - поне за мен, завърши вчера със „слагането на зелето“. Така е правил баща ми, също и дядо ми, сигурно и прадядо ми. Докато баща ми и дядо ми са били уважавани държавни чиновници с име и преди, и „след девети“, то за прадядо ми Иван знам само, че на сто и кусур години се качил на крушата да я бере, паднал, счупил крак и така се затрил...
Разбира се в зелеполагането има някои разлики, но те са главно в използваните съдини, а не в технологията. Аз не използвам каца, първо защото татковата се затри някъде и, второ, много по-лесно е с пластмасов бидон. Който слага зеле, знае. Що се отнася до разликата във вкуса - има я, но да не бъдем крайни естети, щото животът е кратък... Вероятно има разлика и в зелето, но докато не започна производство на мое, каквото има на пазара - това е! Е, няма да раздувам лакърдии за някакъв козел, нито как орехът е станал по-висок от къщата. Зелето ми не е за продан. Все пак, искам да подчертая една особеност, която - поне за мен, е много важна. Много хора, когато мислят за кисело зеле, си представят единствено зелката, нарязана на салата, с олио и червен пипер и задължително ракия (може и водка, може и уиски, но защо да хабим киселото зеле?!) или същата зелка увила се на сарми или затрупала патка, гъска, прасешко или тлъста домашна кокошка.
Малко кулинарно отклонение - не използвайте пуйка или бройлер, дори и от хладилника на Стефка Берова. Пуйката е суха. Нека си я ядат американците - те си знаят защо. Бройлерът пък е животно, което приготвено по какъвто и да е начин предизвиква погнуса в кварталните мачки, а при Чочко - не знам. Дори и не съм си помислял да му предложа. Та нали с него сме симбиоти, адаши и на такъв риск не бих го подложил. Тук бих се обърнал с един апел към младите, пък и не толкова младите екоактивисти. Не знам дали някой ще плати за това, но в името на здравето си - дори и психичното, проверете как се отглежда бройлер. Как за няколко седмици милото малко пухкаво лайняножълто същество се напомпва до планина от месо, коли се, доналива се с вода и се предлага на пазара. Пискате за ГМО и други измишльотини, а бройлери и други фрайчикъни набивате всеки ден...
Да се върнем на киселото зеле и другото, което има в бидона. Докато не съм забравил искам да кажа, че киселото зеле и зелевия сок не могат и не трябва да съществуват разделени в нашето съзнание. След шкембе-чорбата няма друго кулинарно творение, което да е в състояние след тежък ден, последван от юнашка нощ, да отвори очите ти и да върне вярата, че си жив и светът е хубав! Ако отнякъде изскочи младеж, като оня със содата, и ми каже, че същия ефект има примерно алказалцер, най-уважително бих му казал..., но да простим заблудите на младостта. За да добие зелевият сок неповторим вкус, в тензух увивам парчета от дюля (със семьето), една-две ябълки, настърган хрян, кочан-два царевица и поставям вързопчето в сърцето на бидона. При претакането, то отдава хубавинята си на сока и става такъв елексир, че се пие с удоволствие дори и от трезви...
Тези неща ги пиша поради две причини. Втората е написаното в един е-вестник, за проучване на Галъп, което показа, че над 2/3 от българите си приготвят зимнина. Споделям направените изводи и намирам, че „турянето на туршия“ е оправдано. Мисля, че не става въпрос само за икономически причини. За човек, а не бройлер, е много важно да знае какво туря в устата си. Имам не един и двама приятели, които нямат лози, но купуват грозде и си правят и вино, и ракия. Просто искат да знаят какво пият. Ако не знаеш какво пиеш, на другия ден и зелевия сок може да не ти помогне...
Кой може да ми посочи хубаво сладко от дюли на пазара. Не конфитюр. Сладко. Няма такова! И това се отнася за повечето „буркани“, които си правим. Не е за подценяване и другия момент - как се прави зимнината. Кое е за предпочитане: да вложиш собствена, качествена продукция или, след дълго избиране и пазарене, което си отделен кеф, да намериш най-хубавото (разбира се, все българско...) на пазара и с мерак да направиш каквото искаш. Алтернативата е да си спомним ученическите и студентските бригади по полетата и консервни комбинати и как се „работеше“ там. Някои се опитват да се правят на „граждани“ и твърдят, че щом сме в ЕС такива байганьовщини трябва да останат в миналото. На такива ще кажа „да ви е сладко сушито“, но не забравяйте и „бурканите на баба“. Не рекламните. Истинските. Щото най-характерно за палачинката е, че се обръща...
Тук просто не мога да не вмъкна едно преживяване от съботния пазар, което ме докара до истеричен смях. Вече лесно истерясвам, което значи, че остарявам. Но, напазарували сме и плащаме на касата на хипергастронома. След нея, поставка за вестници. В „24 часа“ или „Труд“, на първа страница, изтипосано огромно заглавие „В МВР има таен списък на гейове“! Защо бе Цецо „цап-царап“ Цветанов?! Защо таен???!!! Та днес е обидно да си обикновен хетеросексуален мъж. Всеки се пише гей, а те таен! Да се смееш ли, да плачеш ли...
Но да се върна към първата причина за словоблудството ми тази нощ. Мисля, че вече съм споменавал някъде, че когато чета книги - без значение на хартия или файлове, не мога да чета само една. Обикновено си отварям отделни десктопи за файловете, а книги, с пъхнати между страниците картончета, листчета, календарчета и т.н., могат да се видят навсякъде. Та ето какво пише в една книжка с автор Фьодор Бурлацки - „Новото мислене * Диалози и размисли за технологичната революция и нашите реформи“, Партиздат, София 1988 г. Апропо, за успокоение на тези, които се притесняват от това, че издателството е „Партиздат“, искам да кажа, че книгата е носена на баячка, обаяна е и не носи комунистическа зараза. Все пак, ако при някой се получи пробив, вината не е моя! Та, в следващият цитат авторът, който е поканил у дома си в Москва Алвин Тофлър, води диалог с него. Двамата обсъждат „Третата вълна“.
Ето какво казва Тофлър:
„Промените, които стават днес, и тези, които ни очакват занапред, неотклонно ще се засилват. В близките 10 - 15 години ще се извършват не дребни, а революционни промени. Изменя се структурата на обществото, изменя се формата на производство. Цялата структура на културата и на социалните институции ще претърпи радикални промени. ... Мисля, че ключ към анализа на тези процеси е понятието „демасовизация. Промишлената революция - „втората вълна“ от промени - създаде цяла верига от масови общества. ... Всяко индустриално общество, независимо дали е капиталистическо или социалистическо, източно или западно, се ръководи от определени принципи. Стандартизация, централизация, максимализация, гигантомания, дезинформация, специализация, синхронизация - пришълците от Марс навсякъде биха открили едно и също.
... Такава беше динамиката на индустриализацията. Това, което сега става е истинска диалектическа революция. Истинската революция не е продължение на процеса на масовизация. Това е начало на нов процес  - на демасовизация. ... Понятието демасовизация може да се обясни като начало на нов начин на производство. Това не е централизация, не е стандартизация. Това е нещо противоположно - децентрализация, дестандартизация (ех, Миро! ех, Найденов! - възклицанието е мое, sl.)), дебюрократизация. ... Маркс казва, че най-развитата форма на производство е масовата продукция. Хенри Форд мислеше по същия начин. Всеки капиталист и комунист това повтаря. Но сега най-прогресивна форма е демасовизираната форма на производство. Масовата форма на производство днес е изостанала форма. ... Преди промишлената революция производството не беше масово. След това настъпи период на промишлена революция - масово производство на стоки за употреба, а сега започваме да се движим обратно - от масово производство към индивидуализирани поръчки, но на основата на висока технология. Това е спирала.“ и т.н., и т.н. Както винаги, хубаво е да се прочете цялата книга. Постарах се с тези извадки да предам идеята. Надявам се, че се е получило.

Към казано от Тофлър бих допълнил само, че протичат едновременно два - на пръв поглед, противоречащи си процеса - на демасовизация и на глобализация. Противоречието е мнимо, а едновременността на процесите е логична, но... ако продължа зелето ще втаса, а аз няма да съм свършил... За това проблемът е under construction :)
Докато construction, да живей малкото автохтонно частно стопанство!
Не на консервите от супера, не на ментетата в бутилките и в живота!
Да се забранят бройлерите!

Благодаря за търпението!