Пример

Ето ви един конкретен пример, уважаеми съблогъри, от който много хора би трябвало да се почувстват обидени. НП Уорилк, по националното радио, пръска като куха лейка съвети, които никой не му иска, още повече - в качеството, което е.

Ако живеехме другаде, местните тарикати, пардон - управляващи, щяха да реагират  начаса и да предупредят „съветника“ и началниците му, че така не се прави. При още един-два такива дипломатически гафа, защото това е точно такъв случай, щяха да намерят начин да го разкарат от територията. Не, че като дойде друг ще е по-различен, ама ей така - за самочувствие, пък и местните балъци да повярват, че ги управляват „честни“ хора.

Балъците също би трябвало да се почувстват обидени и унизени. Идва някакъв вуйчо и започва систематично да учи какво и как да правят техните тарикати. Същите, които те са избрали с радостни сълзи и викове „да живей!“. Ех, къде е Фори Светулката, този достоен и честен мъж, да поведе масите към истинската истина?! Къде е Желю омерзен да изкриви устни, къде е Йоско горко да заплачи... Нема ги... Поне Кошлука отнекъде да ревне гороломно „наздраве“, но не би!

Както е казал поета: „Като няма оправия, да пием с тази орисия!“ и паднал под масата.

И така, драги българи и българки, управляващи и не такива. Да бяхме се обидили поне този път, но... важното е, че моловете са пълни, а селата празни; важното е, че сме демократи, а не... ай, стига толкова! На това хубаво време се занимавам с глупости. Излизам на двора да си гледам кефа...