За коня и за кокошката

Кражбата на цветни метали обикновено се приписва на циганите. Това е така, но само донякъде. Те са преките изпълнители. Висят по стълбовете с високо напрежение, често загиват, мъкнат металите до приемните пунктове и печелят някакви пари. До тук с кокошката.
Истинската далавера започва от изкупвателните пунктове за вторични суровини. Започва и завършва на най-високите етажи от полиелита. Умишлено не обяснявам как се стига до там, да имаш милиони в банкови сметки, пред които хонорарите на Доган са дребни суми за закуска.  Мисля, че това е добре известно, където трябва. На който не е известно се досеща. Комуто пък не е известно и не се досеща, да търчи и да гласува за този или онзи пореден спасител.
Тук не визирам никой от моите любими управляващи. Тази история не започва от тях, а както се вижда и няма да свърши с тях...
Спомням си, как преди петнайсетина години, като служители в едно министерство, предлагахме мерки за справяне с този проблем. Предлагахме, защото ни бяха възложили такава задача. Цинизма е съществена част от политическата игра. Написахме един проект за изменение на нормативната база, който минимизираше възможностите на преките извършители и тези над тях. Щастливи и доволни от добре свършената работа, чакахме някой да ни похвали. Да, ама... нали се досещате. Бяха приети нормативни мерки по този проблем, но те нямаха нищо общо с нашите усилия. В крайна сметка се получи така, че действията на всички по веригата бяха улеснени...
По-впечатляващо бе друго. Нашите предложения бяха оплюти и разпарчетосани от представители на всички политически сили. Същото се получаваше, кой знае защо, и с цените и акциза на тютюна, на течните горива, на... на какво ли не.
Елементарният извод се налага. Няма добри и лоши в полителита. Разликите са само в степента на крадливост и безочливост. И тук е мястото, след приказката за коня и кокошката, да си спомним тази за зелника..