Днес Владимир Иванов и Gloxy-Floxy написаха постинги, свързани с музиката. И двамата засягат различни проблеми, които ме навяха на някои мисли, колкото и да е учудващо, но няма да им правя разбор - всеки може да ги прочете.
Искам да вметна, че още от ученическите години най-мразя да правя разбор на литературни произведения. Какво искал да каже авторът?! Ами, каквото искал го е казал. Всеки, в зависимост от възможностите на междуушието си, ще го разбере. В тази връзка, не коментирам и блогърите, които пишат поезия. Радвам им се, чета това, което ми харесва, но не коментирам. Какво да му напиша? Нещо от рода „ах! твоите стихове ме докоснаха“ - въй! или „денят ми започна красиво с...“ - дрън-дрън! Човекът си излял душата (който може, щото това е божа дарба), а ти му обясняваш какво е направил!
Както и да е. Да се върнем на музиката. Обичам да слушам всяка хубава музика. Разбира се, съответно моите разбирания за хубава. Това, че на някой Зимата на Вивалди му приличала на Пролет, си е негова работа...
Лошото е, че преди годни, по Тошово време, възможностите за избор на музика бяха силно огранчени. Имам пред вид т.нар. поп музика. В интерес на истината тогава имаше значителтно по-добра от днес възможност да се слуша класика във всичките ѝ жанрове. От поп музиката с добро качество бяха родните, съветските и песните от другите соц.страни. Всъщност, какво да обяснявам. Хората, които са около моите години знаят и помнят. По-младите, ако ги интересува, да питат родителите си или бабите и дядовците...
Та, защо животът е циничен? Ами защого сега имам всякаква звукоизвличаща, звукозаписваща и звуковъзпроизвеждаща техника, за която в „онези“ години дори не съм мечтал. Имам музика на всякакви носители. Записал съм близо терабайт с неща, които харесвам и... и не ми се слуша. Вече предпочитам тишината...
Всъщност, нищо му няма на живота. Аз просто остарявам :)
Покрай поетите се отплеснах в друга посока. За книгите. Оказа се,че сме имали достъп до почти всичко стойностно, а и четяхме. За музиката, също по различни канали особено след 1980, също имахме достъп до всичко. Може би по-голяма празнина имаше при филмите. След 89 не помня колко съм изгледал, повечето напразно, а днес пък изгубих желание за гледани. Може би не е от възрастта, а от някакъв вид пресищане.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеДаа, за книгите така е,Владо,сега като прочетох, това, което се водеше забранено, впрочем забраната си беше липса :), видях, че не съм изгубил кой знае какво, а за остаряването, за някои работи, да, обичам евъргрийните, класиката, по -стойностното, но да ти кажа, макар, че бях доста луд, никога не съм бил много, много по танците, обичам да слушам, а и пеех шлагери като пийна :)))
ОтговорИзтриване:D Може ли да синтезирам:И "аз обичам да слушам всякаква хубава музика",но "вече предпочитам тишината". Затуй разните му там пози, както паля от четвърт пак тия дни, произведоха съответния резултат. Иначе гледам да ги подминавам.:)
ОтговорИзтриванеЗнаеш ли защо някои песни от 70-те са ми особенно скъпи? Защото съм ги слушал по няколкостотин пъти като малко дете. Нямаше такъв голям избор - една плоча на Смоуки или на Абба се въртеше до пълното й износване тогава. :)
ОтговорИзтриванеА сега на мода са еднодневките, тези които не можеш да запомниш с нищо.
Еднодневки в прозата, в поезията, в музиката.
Стремящи се да блеснат на всяка цена в светлината на прожектора и изгоряли в собствената си глупост и бездарие :)
Владимир Иванов, преди имаше предубеждение за руските филми, сега за американските... Прекаленото втренчване в една култура не води до нищо добро, но нашите пропагандатори не го разбраха... Сега са се барнали като PR-и, но са си същите агитпропи.
ОтговорИзтриванеКръстю, кой каквото ще да разправя, но останаха хубави спомени... :)))
ОтговорИзтриванеGloxy-Floxy, тайна е за мен женската душа... Никога не бих се и опитал да предположа причината за някое женско действие :)))
ОтговорИзтриванеvalsodar, хем съм съгласен с теб, хем ме е страх да не изпаднем в ролята на онзи критик на младите отпреди 2 500 гоини, под които и сега би се подписал всеки по-възрастен... Аз израстнах с Пърпъл, Цепелин, Ролинг Стоунс, Сабат и чак сега разбирам силата на стреса, който съм причинявал на моите родители
ОтговорИзтриванеТо това, кое е стойностно се разбира след като се погледне през призмата на времето - ако се слуша 20,30, дори 40 години след това, то е имало заряд достатъчен в него, за да оцелее при смяната на поколенията и вкусовите им предпочитания. :)
ОтговорИзтриванеПо повод на жените един мой стар колега каза (във връзка с рекламата на Каменица):
ОтговорИзтриване-Мъжете знаят защо, жените може и да не знаят защо, но знаят как :))))
Ех, наборе! Жените са природен феномен, дай да не ги обсъждаме, че вече нито бързо бягаме, нито носим на бой :)))
ОтговорИзтриване