Чета пак за Гърция и икономическата ситуация там. Чета и се затвърждава разбирането ми защо те винаги са били византийците (наричани така със завист и скрито възхищение), и защо ние винаги сме били варварите - без завист и без възхищение.
Няма да преповтарям каква е икономическата ситуация у нас и там. Не мога реално да преценя до къде стига кризата в Гърция, но разликата в отношенията на правителствата е очевадна.
ББорисовчетата, ЦЦветановчетата и техните подобни опищяха вселената колко са лоши тези преди тях, колко е страшно икономическото положение в страната и как те се борят срещу... всичко и срещу всеки, освен срещу себе си и креатурите си. В България цари полицейски и икономически произвол. Арестуват се граждани като в тъп холивудски екшън и след това, като в тъпа холивудска комедия ги освобождават. Цветарките арестуват под триумфалните фанфарни звуци на проституиращите медии, което прави още по-сртяскаща гузната тишина, когато освобождават току-що арестуваните. Чрез арестите се очистват територии в икономиката. Масово се уволняват неудобни хора или просто нетехни хора и се назначават синове и дъщери верни на партията. Чистката е повсеместна. Орязват се социални придобивки и основни доходи. Ударите под кръста, които за „обикновенния“ човек остават скрити ще дадат своите плодове след няколко месеца и т.н., и т.н. Какво повече да ви разказвам, когато и вие живеете в този паноптикум?!
С малко здрав разум, ако е останал такъв, някое от Бойчетата или Цветарките може и да се сети за оня цар и неговия везир, който редовно му докладвал за посещението в тогавшните питейни заведения. Когато кръчмите започнали да се пълнят царят отсякъл: „Намалявай данъците!“.
А тук, а днес, поредните варвари се радват - моловете са пълни, кризата си отива!
Простотия до шия, казва народа. Варварите не се усетиха 20 години, че кръчмите са все пълни. Сега се радват на моловете...
Наборе...Накратко. На които НИ е ясно какво става ,не е нужно да обясняваш. На които не им е ясно трябва да започнеш много,мнооого от далеч, и пак няма да е ясно.
ОтговорИзтриванеИма работи, които трябва да се преживеят за да се осмислят. Аз стигнах до този извод.
Но и от това има полза, все някой като прочете какво си писал, ще се замисли "двайсе на стотях",дето викаше един да са, все е файда:)))
Прав си, наборе. Осъзнавам ги тези моменти, но... знаеш, че преди години японците измислиха една доста странна за времето си „игра“. Отиваш в мазето на фирмата, а там гуменни кукли. Не от тези за сех, а от тези за бох :). Всяка от тях с лицето на някой от големите шефове. Като ти докипи здраво, млатиш куклата, риташ, щипеш, хапеш и - най-важното, псуваш на воля! След това отиваш и... работиш. Сякаш нищо не е станало. Доста бяха увеличили така производителността на труда :)))
ОтговорИзтриванеТа, изглежда и блога, поне за мен, има същата роля. Тук псуваш на воля, олабваш се: ей на, казах им го!, а смисълт... няма го никъде...
По-късно снощи, в Господари на ефира, гледам една кака как му се радва. Хубавец бил...
Все се заричам да не пиша на тези теми, но... на мен ми стигат и двама на стоте :)))
Е,радва жените, няма лошо,не му завиждам, пък и тая кака пак добре ,че се радва на него, а не на друга кака...Ама то вече, кой кака, кой бати, кой кого клати, ега ти :))))
ОтговорИзтриване----------
Понеже имам лично отношение към съдиите ( и в двата случая не свириха за мен,макар,че бях прав, а за ония,който им кихна),много се накефих,че им намери колая и на тях :"А да видим, като сте много честни, от къде са тия палати, със съдийски заплати?!" :))))
И аз бих се радвал да си прав, но... имал съм и лични и служебни взаимоотношения със съда и според мен само ги поизплаши и нищо не се е променило...
ОтговорИзтриване