23.02.2010 г.

Пълна интелектуална недостатъчност!

Ето още една радостна вест за болните от паркинсон, глаукома и остеопороза...
Мотивите са най-впечатляващи. И щото вчера се борих със здравната ни система, ето ви някои ежемесечни (или тримесечни) изживявания*.
 Дошъл е Денят, в който Можеш да вземеш лекарствата Си. Ден по-рано е абсурд - създават се предпоставки за злоупотреби!
Отиваш при личния си лекар. Висиш "на опашка". Влизаш. Забързано: "Здрасти! Как си?" Отговарям: "Добре съм!", щото съм печен и знам какво ще последва...
Започва се. Безумно писане на ръка и на компютър, принтера загрява. Лекарят и сестрата** си разменят кодове и издават странни звуци, като в лош криминален филм. Пази Бойко, компютърът да не работи - е, те тогава става страшно! Минава половин час! 30 минути!
Бързо разменяне на любезности за изпроводяк и влиза Следващият Пациент :)))
Отиваш в аптеката. Обслужва те магистър-фармацевт. Отново започва писане и печатане. Отново около половин час! 30 минути!
Равносметка.
Загубено време:
по 30 минути за двама специалисти с висше образование, учили шест (6!) години да лекуват хората, а не за писарушки;
30 минути за среден медицински кадър, който също Пише, а не изпълнява функциите, за които е учил!
1 час за Пациента, но... на него кой му е виновен, че е жив?! Ще чака!
Загуби: от всичко друго, което се сещате - работни заплати, ефективност, целесъобразност и т.н.
Ползи:
За НЗОК и видиотените й чиновници, както и тези от Министерството на здравеопазването, са спокойни. Болните им мозъци са доказали ползата от съществуването си и са предотвратили Всички Злоупотреби!
За пациента, т.е. за мен: 63 % от цената на тези лекарства плащам аз, останалите НЗОК. За сега, "за щастие!", болежките ми още са в Списъка...

Предложение към ББ и сателити***:
ако искате да построите магистралите на България използвайте за целта българското чиновничество. Освен за копанье за друго не стават! Политиците да им носят вода. Те и за копанье не стават!

* веднага предупреждавам, че няма да прочетете нищо ново - особено тези, които имат същите ежемесечни удоволствия, но все пак "написаното остава..."! Кой му обръща внимание е друг въпрос...


** Искам веднага да подчертая, че лекарят и сестрата, и фармацевта, и болния нямат никаква вина за разиграващата се идиотия. Неведнъж сам писал, че от 50 години насам имам късмет с лекарите - до сега вече не знам колко пъти са ми спасявали живота, закърпвали са ме, сглобявали и т.н. Добре, че ги има! Благодарен съм и се прекланям пред всеки от тях!
*** Тук няма да коментирам кой е виновен. Знае се. Няма да коментирам и защо е така. И това се знае...

3 коментара:

  1. Ох, Славунчо!
    За вашите заболявания не знам, но за това на дъщеря ми, гореописаните изживявания имат предтеча - вадене на 6-месечен протокол ... и за целта трябва да се иде на 6 места ... е, 6, ако лекарят-специалист има бланки в медицинския център, в който преглежда ..., ако не - 7 ..., ако по-натам по пътя някой сбърка - 9, или 11 ...
    ... Но поне на 2 от 6-те, дай боже, места знаят за какво са учили наистина ... по онази стара приказка ...
    Не ми се говори!

    ОтговорИзтриване
  2. Наистина не е за говорене.
    Мен ме "освидетелстват" (каква дума само!) на три години за болести, които поне според литературата, са доживот. Миналата година имаше кампания, че "лицата с намалена трудоспособност" сме лъжици и мошеници. Та, отивам на освидетелствуване и, още от врата, не прочела дебелата папка пред нея, председателката на комисията писна: Оуу, колко добре изглеждате! То си е така :))), но за съжаление само изглеждам... и т.н.
    Всъщност, наистина няма смисъл - получава се малко като лафовете за казармата...
    Просто ме хвана яд на хорскта простотия. Бил съм това, което сега наричат "държавен чиновник" и знам за какво става дума...

    ОтговорИзтриване
  3. :)) То не е за смях, но преди време чух за един човек с един крак, който продължавали да го карат да се явява на 3 години и той ги беше питал за какво го проверяват, да не би да му е поникнал нов ли.
    Но по принцип не обичам да разговарям за "проблема", защото това е ежедневие за нас и ако възприемам ежедневието си като проблем, става много трудно ... :)

    ОтговорИзтриване