Пенсия ли?!

Няма да се разпростирам по най-обсъжданите въпроси около пенсиите и пенсионирането. Дали ще доживеем пенсионна възраст; дали ще я преживеем и с колко; достатъчна ли е пенсията; в един или два фонда да се осигуряваме и т.н. Това са все теми, които отвличат вниманието на материала и не му позволяват да си зададе екзистенциалния въпрос: За чий уй работи? Зададе ли си го материала - колкото и да е тъп и ограничен, ще разбере, че отговорът е: За всеки друг, но не и за своя!
Та тъй... Как стоят нещата по света и у нас?
Общо взето така:
1. Раждане: раждат те, след което - по един или друг начин, те отглеждат до навършване на пълнолетие. Не мислиш за пари, или не много. Дават ти ги (1). Израстваш физически, интелектуално и морално :))), и си готов да „заемеш своето място в обществото“. По нашите земи ти правят абитуриентска като свадба и... живота започва (2).
2. Работа: независимо от пол, раса, вероизповедание, местообитание и сексуална ориентация започваш да работиш (3). Не вярвайте на екшъните и сапунките - в живота не става така! От изработеното, в зависимост от това коя страна местообитаваш, ти вземат между 30 и 70 % - под формата на данъци - преки и косвени, такси и т.н. - начини много и все добре измислени! Обикновено там, където този процент е по-висок, е измислено и „социалните придобвки“ да са по-големи. Това безплатно, онова - безплатно, но... безплатен обяд няма и това, за съжаление, не е само удачна словесна форма описваща колко ни е акъла... Всичко си плащаш и то с парите взети от теб под различни благовидни политически и икономически причини! Разбира се, не правят изключение и различните „системи за пенсионно осигуряване“, които са перфиден механизъм за ограбване на болшинството - данъкоплатците, от малцинството - политическата класа (4).
3 и 4 би трябвало да бъдат „пенсиониране“ и „смърт“, но тъй като не е ясно кое ще настъпи първо, ще се въздържа от осмисляне...
Как стоят най-простичко нещата с т.нар. „пенсионно осигуряване“?
От работещият се взема определена сума, като му се казва, че това са парите, с които ще охолства след като се пенсионира. Предлага му се и втори, че и трети пенсионен фонд за още по-голямо благоденствие... На практика, с взетите от него пари, се осигуряват пенсиите на тези, които в момента получават такива и се посрещат ред други разходи на политическата класа. Това става независимо от политическата система в съответната територия на местообитаване (5). Да, пенсионерите в Германия сега са по-добре от тези в България, но това няма нищо общо със смисъла на нещата... Политици, отличаващи се с особена наглост дори за политици твърдят, че това е проява на социална солидарност! Тук ще спра, щото иначе ще започна да псувам...
Какъв е смисления начин да осигуря старините си при съществуващата парична система?
Аз го виждам така:
- работя, част от парите - не по-малко от 5 и не повече от 10 % отиват за данъци - все пак трябва да има някаква структура, която да ме обслужва и аз отделям пари за нея;
- отделям част от доходите си за времето, когато ще реша, че не искам или няма да мога да работя; сумата е по моя преценка, времето, когато ще спра да работя - също;
- след смъртта ми, наследниците наследяват останалата сума, която съм заделил за осигуряване.
Има ли логика - икономическа, житейска, личностна? Има!
'Що никъде „не се прави така“? Разчитам на вашата интелигентност и знам, че знаете отговора :)


———————————————————————
(1) разбира се, някои сами си изкарват парите от доста по-рано, но те не влизат в основната схема.
(2) тези, които завършват висше, само забавят, но не избягват последващото...
(3) колкото и да е изненадващо, единствено и само за тези, на които плащаш данъци, т.е. за политическата класа.
(4) някой може да възрази, че и политиците плащат данъци. Ще отмина това „възражение“ без внимание...
(5) не мога да забравя йезуитският пламък в очите на видни наши политици и макроикономисти, които заклеймяваха „комунистическият“ режим в ограбване на пенсионните фондове след 9.9.1944 г. и, недочакали ехото от филипиките им да заглъхне в полите на Витоша, направиха същото...