10.01.2010 г.

Жив е той, жив е... краставици!


Уважаеми дами и господа!
Уважаеми българки и българи!
На 6 януари 2010 година се навършиха 162 години от рождението на Христо Ботев.
Много от вас ще кажат: Аууу! Верно бе!
Аз не чух по никоя медия да се спомене този предостоен за празнуване факт. Все чаках, и чаках, че някой ще се сети и за Ботев, но не!
В паноптикума около нас подскачат някакви бойкоборисовци, някакви симеондянковци кривят нервни физиономии, цветанцветановците изловиха де що не бяга... Но, най-важното събитие, което хвърли в покруса България и международната демократична журналистическа общност бе поредното зверско знаково убийство в центъра на София на Боби (Борис) Цанков - бореца срещу мафията, корупцията, „Алкайда“ и още много, за което не знаем!

Все пак, ще си позволя да ви припомня:


ХАДЖИ ДИМИТЪР


Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!

Жетва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, засмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!

21 коментара:

  1. За чуване и аз не чух. Имаше няколко материала в нета и това беше. Всъщност съм доволен от това. Омръзнало ми е на такива дати да се бият барабани и да се разтягат локуми. Достатъчно е да се сетим и да помълчим поне минута. Не по задължение, а по убеждение.

    ОтговорИзтриване
  2. Първо искам да спомена, че и аз бях забравил.
    Все пак не съм като "Тефал" да мисля за всичко (рекламата :))))
    Ще кажеш, разбира се ,за това са медиите, да ни подсещат..
    Там е работата ,че това не е само до сегашният "паноптикум", както казваш..
    Четох и за пазарлъците в Събранието преди - относно финансирането на проекта и изпълнението на паметник на Левски (да ония на центъра) и накрая се е стигнало до дарителски начала...
    И само прочувствената реч на Захари Стоянов е изкрънкала (да мисля,че това е най-точният израз)една мизерна пенсийка за леля му.(на Левски)
    (Впрочем ,това е пропуснато в учебниците, тук си обяснявам защо- вероятно с възпитателна цел,но в стенограмите и архивите /учудващо/ го има :)))
    -------
    Впрочем, на снимки от кметския кабинет на г-н Борисов съм виждал портрет на Ботев, не зная сега взел ли го в новия си премиерски :)))
    Те много управляващи имат портрет на Ботев в кабинетите си, мисля, че Доган имаше на Левски...:))
    А на Ботев на 2-ри юни ще му надуем сирените и това е...
    Сега слушай полицейските :))))))

    ОтговорИзтриване
  3. Аз се сетих. И ми направи впечатление същото, че ни дума, ни вопъл, ни стон. Видимо последните години не е модерен ... национален герой. Сега е модерна псевдорелигията. Имаше 1876 публикации за хвърлените кръстове тук и там.
    Мислех да кача същото стихотворение, но не помня защо не го направих, сигурно защото на кой ли му пука наистина.

    ОтговорИзтриване
  4. Владимир Иванов,
    съгласен съм. Никому не са необходими зари и тържествени вечерни проверки. Още повече, когато „честват“ годишнина от нечия смърт...
    Все пак, поне някой трябваше да го спомене... Друг път до такава степен не сме се вторачвали в пъпа си. Коледно пазаруване, (тук само ще вметна - колко човека знаят защо се правят подаръци на Коледа, а не на 1 май, примерно?!) новогодишно пазаруване, това станало, онова станало, sms-акции...

    ОтговорИзтриване
  5. Кръстю,
    дай да не се връщаме към Захари Стоянов, щото той каквито резили е описал... Скоро Павел Николов имаше постинг за Априлското въстание... Резилъците ни не са от днес и от вчера.
    Да де, на 19 февруари и 2 юни ще честваме смъртта им... То, май по-добре, че са си отишли... Само величието на Стамболов да видеха им стигаше...

    ОтговорИзтриване
  6. Gloxy-Floxy,
    Та не е ли важно дали някой полупиян селски бабаит ще извади две пръчки на кръст! Ми ако не го направи току виж Земята спряла да се върти!
    Е, знаеш какво пише Ботев по религиозните въпроси. Май не съм чел нищо по-добро. Как да го споменат баш на Йордановден!? Въпреки че, едва ли това е причината - просто са забравили...

    ОтговорИзтриване
  7. slavuncho ,

    Аз не знаех, не съм забравил, не знаех и сигурен съм че мнооооого не знаят, затова се радвам, че има блогъри, защото медиите, ах тези медии...

    ОтговорИзтриване
  8. Валентин Михалев,
    то и аз не съм справочник по дати, даже трудно ги помня, но има двама-трима, на които ги знам :)

    ОтговорИзтриване
  9. А това,че Ботев е писал такива работи по религиозните въпроси е обяснимо (поне за мен) защо е..
    И не виждам връзката между Йордановден и Рождество ХристоБотево.
    Връзката е по-скоро друга : По неговото раждане календарът (за кой ли път) е бил завртян и той се е родил на Коледа (както и сега я разнуват някои) и най вероятно е дошъл като мен с името си...
    Ирония на съдбата нали?!
    А по-късно в "Немилата и недрага чужбина" е попаднал на хора ...и си оформил мирогледа..
    -----------
    Но това ми е тема ,която е в подготовка и има време..
    -----------
    С това разбира се не трябва да омаловажаваме подвига му, но ти сам забеляза,че "честваме смъртта им".
    Впрочем, реално погледнато, е и по-логично ,за нас, хората - виждаме причината за кончината на някого и именно ТЯ е това ,което го героизира ,или не..
    А смисълт на раждането ...ни се губи някак си :))) и за това е по-интимен момент :)

    ОтговорИзтриване
  10. slavuncho: ами ето ти си се сетил, нали :-) И е прав Владимир - по-добре е ние да се сещаме, отколкото мазни гласчета от синия екран да ни го припомнят.

    Ботев няма да изчезне, докато има такива като теб :-)

    ОтговорИзтриване
  11. Наборе,
    то е така. Ботев е роден на рождество по стар стил и е дошъл с името си, както се казва :) Тук става въпрос и за един по-страничен ппроблем - не всички в България са християни, още по-малко са вярващите християни; както са малко и вярващите мюсюлмани, а повечето са такива поради етнически и други особености. Аз един път вече писах, че не съм атеист. Атеиста е като фанатика - единият те убеждава да вярваш, а другият те разубеждава, най-меко казано... Все пак религиозните ритуали на една общност не трябва да бъдат водеща новина, но нали станахме по-големи християни от папата... (доколко той е християнин според православния канон е друг въпрос :)))
    Другото е, че Ботев е на всички и не можем да го тачим или не в зависимост от идеологията, която е господстваща в момента...
    Е, наистина в раждането си нямаме участие, освен ако не се вярва на някои езотерически учения, но „до доказване на противното“ аз съм приел, че нямаме :)))
    Да, понякога смъртта ни е показателна за живота ни, но често там „пръст“ имат историците, а ние вече се произнесохме за тяхната роля :)))

    ОтговорИзтриване
  12. Таня Джекова,
    благодаря! :)
    Винаги ще има хора, които ще помнят Ботев и не само него.
    Лошото е, че се увеличават хората, като циганката с 14-те деца, която не помни имената им, не знае ЕГН-тата им...
    За такива хора Ботев е никой и нищо, те нямат минало и бъдеще, те просто се раждат и умират... просто така...

    ОтговорИзтриване
  13. Разбира се,че си прав, може би Горан Брегович го каза най-добре :(цитирам по памет) "Баща ми беше православен сърбин, майка ми - хърватка,католичка а двамата бяха комунисти":))))

    ОтговорИзтриване
  14. По-добре Ботьов да ни е "в сърцето и душата", отколкото шумно да се афишират с името му разни първановци, бойкоборисовци и прочее политически мижитурки.

    ОтговорИзтриване
  15. Кръстю,
    на Балканите най-вече сме прагматици!
    То за това и вярващите, и политиците...
    Помниш как цялото Политбюро усърдно се кръстеше в „Александър Невски“... Пък и другият набор - президента де, като се загледа в една точка докато си пази свещичката от вятъра... Ей! Ама умно гледа, но то за нас - наборите, не трудно да докараме умното гледане :)))

    ОтговорИзтриване
  16. Павел Борисов Николов,
    и аз съм против това, но с две думи можеха да го споменат по т.нар. „обществена телевизия“...
    За мен и за теб няма значение, но на 1000 хлапета 1 да каже: Кой е па тоя? и да „погледне“ в мрежата пак ще има полза!

    ОтговорИзтриване
  17. "Който гледа надолу, мисли за голо...":))))

    ОтговорИзтриване
  18. Здравейте, slavuncho и Кръстю! Извинявайте, че чак сега пиша след приятелското ни спорче с вас двамата преди време. Излезе, все едно съм се разсърдил, но в действителност нямах възможност да влизам в блоговете (дори и моя си бях занемарил за дълго - нещо, което вече коригирам).

    Струва ми се много правилно да не забравяме волеви и упорити личности от миналото като Ботев, Левски, Каравелов, Раковски и други, но също така ми се струва добре да се споменават редом с тези хора и жертвите, които обществото ни дава и днес, за да могат неколцина да забогатяват "демократично" все повече и повече. Жалко, че и ние самите не обръщаме особено внимание на тези жертви, макар да се намираме много близко до тях и да би трябвало да ги разбираме по-добре, отколкото ги разбират "ситите" във властта и в бизнеса.

    ОтговорИзтриване
  19. Здравей, Станислав Янков!
    Ние сме големи момчета и няма за какво да се сърдим. В спора всеки си казва мнението и не е нужно другите да се съгласят с неговата позиция или той с тяхната. Просто когато спорът се „закучи“, според мен е по-добре да се смени темата :)
    Ти скоро написа интересен постинг, но темата е толкова обширна, че е трудно да се коментира еднозначно.
    Прав си за жертвите на „демокрацията“. Лошото е, че много е трудно, поне за мен, да различа жертвата от този, който по една или друга причина е отпаднал от комбинацията... Цанков за мен не е жертва. Скоро изпотрошиха краката на една девойка - модел била; откраднаха лъвицата на гаджето й - милионер... Не знам тук за жертви ли става въпрос или...
    Май истинските жертви са хилядите хора, които по цял ден работят без никаква надежда за по-добър живот, че и за пенсиониране дори.

    ОтговорИзтриване
  20. В памет на великия Христо Ботев и неговите юнаци, поствам една негова песен преведена на сръбски.


    Христо Ботев

    Вешање Васила Левског

    Превео са бугарског Зоран Вучић

    О, мајко моја, домовино мила,
    зашто жално и тихо плачеш?
    И ти, гавране, птицо проклета,
    над чијим гробом стравично грачеш?

    Ох, знам, знам, ти плачеш, мајко,
    зато што ти си црна робиња,
    зато што твој свети глас, мајко,
    глас је беспомоћан, глас у пустињи.

    Плачи! Тамо близу крај града Софије
    видех где стоје црна вешала,
    и твој, Бугарско, син једини
    на њима виси у страшној силини.

    Гавран граче грозно, злокобно,
    по пољима пси и вукови завијају,
    старци се богу моле предано,
    а жене плачу, деца ридају.

    Злу песму своју зима пева,
    по том пољу вихори витлају,
    и мраз, и зима, и плаче без наде,
    у твоме срцу тугу свијају.

    ОтговорИзтриване