:)) Красота! Но и тука е ... по някакво много голямо изключение ...:)) От твоето произведение добих импулс да снимам снежните покриви и дървета отгоре, но реших да не си убивам блаженството с лудориите на наличния ми фотоапарат.
Gloxy-Floxy, София, ако я гледаш достатъчно от високо, не е много зле... Все пак, при равни други условия, тук е гишина, а при теб не вярвам да е :( Всичко е въпрос на навик...
:) Освен че е център, централна улица с денонощен трафик, живея и до училище. И въпреки че през дограмите може да влезе Чочо с кокал, напоследък ако чувам шума, май не го осъзнавам. Не вярвам и да оглушавам, но изглежда съм почнала да се вглъбявам или самовглъбявам до такава степен, че съм терминирала някои дразнители като такива. Красивите гледки обаче са истинска рядкост и наистина съм благодарна за този ден :)!
Къщата ни бе на 15-тина метра от трамвайната линия на тройката, сега там минава 22 май. От дете бях свикнал с минаващите травмаи и то - от старите, които създаваха усещането на ято циганчета влачат консервени кутии по паветата на Пиротска. През 1982 бутнаха къщата и ни изпратиха „на оборотно“ в Люлин. Като видях за какво става дума, категорично отказах „оборотното“ и отидохме в апартамента, който имахме на Г.Г.Деж (предишната и днешната В.Търново). Там, далеч от трамвайни линии и булеварди първият месец не можах да спя. Липсваше ми шума на трамваите, а „неестествената“ тишината ме подтискаше :)))
:) Нашият блок е НА трамвайната линия, но преди няколко години сменяха релсите, та понамаля шума. Преди това съвсем откровено дрънчеше. Но такава е орисията на моята натурализация. Като дойдох в София, бях на квартира в Надежда и трамвая завиваше покрай ухото ми. Всичко беше чисто ново - и блока и трамвайната линия. И когато трамвая вихрено се носеше по правите участъци на надежденските поляни, въобще не се чуваше но завивайки покрай нас, ... на всеки трамвай ти идва да удариш по един пангалактически гаргаробластер :)) ... тъй де, ако ще си разбивам главата, да е със златна тухла, аз съм жена със стил все пак!
Един познат ходил с жена си това лято на почивка в Тревненско..."Брех, ще откача вечер от тая тишина" каза.."И едни щурци само..То ,коли не минават, няма такъв път наоколо, ама как нямаше един строеж, поне на близо, един самосвал да минава по на два часа, че да задремя малко" - вика... Какво нещо е навика :))))
Нали знаете оня лав за софиянци: като се качим на Витоша, като ни хване една кашлица, спешно търсим някоя кола с работещ двигател да подишаме малко чист въздух от аспуха :))) Като във всяка приказка има нещо вярно. Преди, докато живеех в София, като идвах „на вилата“ в Банкя, се задъхвах и гърдите ме заболяваха от действително чистия въздух. Сега, в редките случаи, когато ми се налага да пребивавам в София, ефекта е същия. То един въздух, една гюрултия...
Красиво и релаксиращо, бяла завист :)
ОтговорИзтриванеДаа, при мен е така :)
ОтговорИзтриванеЛошото е, че София Фандъкова отново е изненадана... Щерките се обадиха и казаха, че там е леле-мале...
Еееее, супер е при Теб, Приятелю!
ОтговорИзтриванеПоздрави!
Приказка ! При нас- слабо, има -няма два пръста.
ОтговорИзтриванеАма при вас си е баш коледа!
---------
Чочо яде ли сняг ,бе наборе? Моят Джак много го обичаше :)))
:)) Красота!
ОтговорИзтриванеНо и тука е ... по някакво много голямо изключение ...:))
От твоето произведение добих импулс да снимам снежните покриви и дървета отгоре, но реших да не си убивам блаженството с лудориите на наличния ми фотоапарат.
Zoka,
ОтговорИзтриванехубаво и недостъпно без специално оборудване :)))
Поздрави и за теб Приятелю!
Кръстю,
ОтговорИзтриванеи сняг яде :)))
Сега за него настъпва големият Кеф. През лятото се чуди къде да се спаси от жегата, но сега!
Gloxy-Floxy,
ОтговорИзтриванеСофия, ако я гледаш достатъчно от високо, не е много зле...
Все пак, при равни други условия, тук е гишина, а при теб не вярвам да е :(
Всичко е въпрос на навик...
:) Освен че е център, централна улица с денонощен трафик, живея и до училище. И въпреки че през дограмите може да влезе Чочо с кокал, напоследък ако чувам шума, май не го осъзнавам. Не вярвам и да оглушавам, но изглежда съм почнала да се вглъбявам или самовглъбявам до такава степен, че съм терминирала някои дразнители като такива.
ОтговорИзтриванеКрасивите гледки обаче са истинска рядкост и наистина съм благодарна за този ден :)!
Къщата ни бе на 15-тина метра от трамвайната линия на тройката, сега там минава 22 май. От дете бях свикнал с минаващите травмаи и то - от старите, които създаваха усещането на ято циганчета влачат консервени кутии по паветата на Пиротска. През 1982 бутнаха къщата и ни изпратиха „на оборотно“ в Люлин. Като видях за какво става дума, категорично отказах „оборотното“ и отидохме в апартамента, който имахме на Г.Г.Деж (предишната и днешната В.Търново). Там, далеч от трамвайни линии и булеварди първият месец не можах да спя. Липсваше ми шума на трамваите, а „неестествената“ тишината ме подтискаше :)))
ОтговорИзтриване:) Нашият блок е НА трамвайната линия, но преди няколко години сменяха релсите, та понамаля шума. Преди това съвсем откровено дрънчеше. Но такава е орисията на моята натурализация. Като дойдох в София, бях на квартира в Надежда и трамвая завиваше покрай ухото ми. Всичко беше чисто ново - и блока и трамвайната линия. И когато трамвая вихрено се носеше по правите участъци на надежденските поляни, въобще не се чуваше но завивайки покрай нас, ... на всеки трамвай ти идва да удариш по един пангалактически гаргаробластер :)) ... тъй де, ако ще си разбивам главата, да е със златна тухла, аз съм жена със стил все пак!
ОтговорИзтриванеЕдин познат ходил с жена си това лято на почивка в Тревненско..."Брех, ще откача вечер от тая тишина" каза.."И едни щурци само..То ,коли не минават, няма такъв път наоколо, ама как нямаше един строеж, поне на близо, един самосвал да минава по на два часа, че да задремя малко" - вика...
ОтговорИзтриванеКакво нещо е навика :))))
Нали знаете оня лав за софиянци: като се качим на Витоша, като ни хване една кашлица, спешно търсим някоя кола с работещ двигател да подишаме малко чист въздух от аспуха :)))
ОтговорИзтриванеКато във всяка приказка има нещо вярно. Преди, докато живеех в София, като идвах „на вилата“ в Банкя, се задъхвах и гърдите ме заболяваха от действително чистия въздух. Сега, в редките случаи, когато ми се налага да пребивавам в София, ефекта е същия. То един въздух, една гюрултия...