С нотка на цинизъм...

Темата е актуална по обясними причини. Като човек, преживял горе-долу едно и също време и преди, и сега* мога да направя някакво сравнение - субективно, разбира се, но чие не е?! И преди живеехме зле, и сега живеем зле. Няма да използвам превъзходни или сравнителни степени. Няма да бъде реално. Който каже, че тогава сме живеели добре, а сега зле и обратното мисля, че не е прав. И преди живеехме добре, и сега живеем добре. Понататък е същото... В по-общ план и преди, и сега имаше хора, които живееха по-добре от другите, и хора, които живееха по-зле от другите. Интересно е, че първите са си същите, но и повече. Същото се отнася и за вторите... Изводът ми е: живеещите много добре сега са повече и живеещите много зле са повече. Тези, които бяха в средата и успяха да се задържат там, са си горе-долу на същото дередже. Има известна разлика в т.нар. надстройка на обществото тогава и т.нар. духовност сега. Тогава имахме светло бъдеще, международна солидарност, вечна българо-съветска дружба, Варшавски договор, демократичен социализъм и т.н. Сега имаме непредсказуемо бъдеще, европейска солидарност (ЕС), американско-българска дружба, НАТО, парламентарна демокрация и т.н. Приликата между преди и сега е, че всички** поддържахме ентусиазирано на думи „социалистическите“ ценности, сега поддържаме ентусиазирано на думи „демократичните“ такива, но всъщност - и преди, и сега на никой не му пука за тези щуротии и всеки гледа да си върже гащите... Има и един нюанс, който не може да се отрече. Преди, свободата на словото не напускаше панелните кухнички или холчета, стигаше, най-много, до кварталната кръчма. Сега тя се лее отвсякъде. Свободата на словото имам пред вид. Залива ни от пресата, от екрана, от радиата... Мрежата е непревзимаемият й кокошарник. Но... на кой му пука?! Е, и за пословоблудствах на тема „Преди и Сега“. Айде, наздраве! Да изкараме до 2013, пък после ще му мислим... * През 1989 г. бях на 32 години. ** Някои ще кажат, че не са, но лъжат. Сега е същото.