Вечно живата

Вчера, една от лелите на жена ми, ни даде от нейната зимнина - да опитаме кое как е станало. Между другите вкуснотии имаше и лютеница. Не с „момиченце“, не с „хорце“, дори и не на някоя фирма, чието име навява мисли за италианското средиземноморие... Обикновена, селска лютеница. Докато си хапвах от нея, леко примижал от спомени и удоволствие, разбрах какво е основното предимство на нашенската консерва. Вътре нямаше подсладители, набухватели, уголемители, стабилизатори, консерватори и всичките останали физико-химически добавки, които оформят „букета“ на купешката консерва. Всеки зеленук бе набран „на ръка“, внимателно измит, нарязан и смесен с останалите. Нямаше дръжки от домати, чушки и отпадъци, приметени с някоя „доза“ от пода, чиито „вкус“ - макар и добре смлени, се усеща... Е, това са част от причините, поради които предпочитам „домашното“ пред продаваните смески на консервната, колбасарската и... и въобще на хранителната промишленост. Тук-таме по земята хората се усещат колко е важно да знаят какво пъхат в устата си и немалки групи ентусиасти се опитват да ни върнат към нормалната храна. Иначе, разликата между сегашните сурогати, с които се храним и хапчетата, радващи въображението на писателите-фантасти отпреди 30-40 години, е едниствено във формата... Накрая, за да предпазя евентуалния читател от умилителни възгласи: Да! Ауу! Колко вярно! Така е в България щото..., а в нормалните страни какви неща правят... и т.н., изрично подчертавам, че визирам не само нашата хранителна промишленост. Тя следва, и то със закъснение, тенденциите на световните производители, като внася и своя „принос“ за тяхното подобряване...