За смисъла на нещата

Прегледах последните си постинги и, логично, би трябвало в чест на 100-те дни* на Бойко Борисов да обобщя написаното, да придам по-голяма сила на изказа, да... Да, ама не! Този човек е дотолкова самовлюбен, самодоволен, самодостатъчен, че мяза на турски пехливанин, намазан с мас - всичко се хлъзга по него и той блести на слънцето на народната любов. Далеч съм от самочувствието, че той или някои от обкържението му, четат написаното от самотни блогъри, като мен. По тази причина пишех за омаяните му избиратели. За това, да не се изпълни заплахата му, че ако „някои“ много знаят, ще предизвика предсрочни избори и „народа“ ще му даде пълното си доверие. Демек, ще има мнозинство в парламента, а защо не и конституционно мнозинство. Ако съм откровен, това не е невъзможен сценарий... Начело на Чалгария трябва да е Чалгаджия, докато... докато на тези, които поддържаха със същият плам и унес Луканов, Виденов, Костов, Симеон и Станишев им бъде създаден друг медиен герой -спасител, удобен за момента... Тогава, под цирковото шапито светлините ще заблестят по-ярко, ще поразмесят цветовете, ще разместят муцуните и в центъра, под трапеца, отново ще бъде издигната Избирателната Урна - сивмол на бъдещето на нашите деца, внуци, родители-пенсионери, на свободата, на демокрацията, на по-малкото зло, на... лепете по стените й хрумнали ви лозунги. Всичко, което напишете ще бъде вярно! Следва познатата „демократична процедура“ с участието на основният материал на демокрацията - електората, и ето го „Някой“, целият в бяло, повежда България там, където и налъмите не цъфтят. В този ред на мисли, взех решение в блога си да не се занимавам повече с българска политика, политици и тем подобни. Не за друго, а защото е безсмислено, а извършването на безсмислени действия е най-голямото унижение за моя разум. * Впрочем, на феновете на тази „демократична традиция“, ще си позволя да препоръчам да се поинтересуват откъде започва тя...