Роби на езика или Йессърия

Ситуацията е идентична с предишният постинг. Надавам едно ухо към новините и... о, чудо! Научавам, че освен мързеливи сме и потресающо незнаещи Английски Език! Младо репортерче скрило микрофон и камерка, шета из София и задава сакралният въпрос: do you speak english? Получава нормалният отговор: no! След поредица от no-та се разбра какво го мъчи пича - как щели да се чувстват чуждите туристи в София?! И извода - много зле! Няма с кого да си похортуват, няма кой да им каже с угодна усмивка и чупка в кръста: yes sir, one moment please и т.н.Мъка. Мъка! Дива Балканска страна, мрачни субекти се лутат по мръсни улици и говорят на... български!!! Казаха някакъв процент на българите знаещи или по-скоро ползващи английски. Оказа се малко под средния за Европа. Накрая смотолевиха, че в маджарско 70 и повече % не го знаели и още подобни локуми по темата. В този ред на мисли си задавм няколко елементарни въпроса: 1. По-лош език ли е българският от английския? Ми, не е. За мен е по-добър. Още повече - роден. За английският да си мислят поданниците на кралицата и американците. 2. Защо трябва да знаем английски? За да обслужваме чуждите туристи? Не съм против изучаването на който и да е език. Напротив. Но, ако утре китайците заемат мястото на американците, каква ще стане тя?! Чужд език се учи за да ти послужи, а не чрез него да служиш в собствената ти страна. Нека уважаемите да вземат един английско-български разговорник и да дерзаят. Все ще се оправят някак си... Някой да не би да е написал над Wall street, с по-едри букви на кирилица ул. "Стена"... Тук не става въпрос за някакво езиково патриотарство или за "драснипалниклечица". Напълно съм наясно за мястото на английският в съвременното общество. Преди време немският е бил езикът на търговията, френският на изкуството и т.н. През последните десетилетия английският се наложи като универсален език, което има своите преходни причини. Всичко това обаче не може да ни лишава от правото и самоуважението в България да говорим и пишем на български. Не само с жените си...