22.09.2009 г.

Роби на труда

Слушам новините по една телевизия и дочувам за някакво европейско изследване, от което се разбира, че сме най-мързеливите в Европа. И как стигнали до този извод? Ами, не сме искали да работим на повече от едно място! При датчаните и холандците процента на работещите на две и повече места е близо 10 %. У нас - 0,8 %! И започват едни изводи, изводи... Щото много работели, за това били добре. Интересно защо никой не си спомня за опустошените от тези народи колонии, които и до сега са еквивалент на мизерия и скотско съществуване?! Кратко обръщение към историята ще ни припомни от къде зарпочва "разцвета" на държавите от т.нар. "западна демокрация"... В началото на 90-те години на миналия век бях останал без работа. Изкарах няколко месеца и след като се убедих, че в магазина не искат дипломи, а пари се хванах на една, че после на втора, та и на трета работа. Не забогатях. Единственото, което постигнах е, че на фона на общата мизерия, семейството ми бе нахранено и облечено. Толкоз. А ако не бях от София и нямах жилище? Ако нямах кола? Ако нямах минимална база зад гърба си? На колко места трябваше да работя?! Така нещата продължиха до 2002 - 2003 г., след което здравословни проблеми ме принудиха да си седна на задника... И сега никой от семейсството не е гладен или бос, но все още се питам: Кому беше необходимо това?! Всеки горе-долу грамотен икономист може да отговори и този отговор ще бъде верен в голяма степен не само за нашите условия. Въпросът е, защо е необходима подобна политика в Развитите Демократични Общества?! Там стандарта на живот не е по-висок от нашия. Той просто е различен. Но как е постигнат? Кои са потърпевшите? Кой може да си позволи да плати $15 000 за една вечер в хотел и т.н. Идеята е проста и гениална. Работиш повече - потребяваш повече, работиш още повече - потребяваш още повече... Пенсионират те на 70 години, посмъртно... И накрая - един простичък въпрос: защо все забравяме, че имаме по една уста и по един задник, и не можем да бъдем на повече от едно място едновременно.

10 коментара:

  1. На мен също ми е било интересно, защо работата на две или повече места се хвали. В България често това се получава по икономическа принуда, но винаги губещ е този, който работи.

    ОтговорИзтриване
  2. Отговорът е много прост.
    И той се крие в почасовото заплащане.

    Не в минималната работна заплата, а в минимума за почасово плащане.

    При нас не е въведено.
    По една много проста причина.
    Хората ще си правят по-добре сметката на труда си.
    И няма да можеш да накраш който и да е, да ти работи по 12-14 часа и пак да не може да вземе над минималната за страната заплата.

    Тук е скрит ключът за бараката, около която обикалят слепите ни журналисти. :))

    ОтговорИзтриване
  3. krizt,
    никъде не е по-желание и от някакво хипертрудолюбие, все е от икономическа принуда :). Трябва да се плащат ипотеки, дългосрочни и краткосрочни кредити; прищевките на жени, деца, любовници... и в един момент се виждаш завъртян в мелницата, която закономерно накаря те изплюва сдъвкан, смачкан, изцеден и ако тогава останат хора, които не са те забравили, можеш само да бъдеш щастлив :)

    ОтговорИзтриване
  4. valsodar,
    съгласен съм за почасовото заплащане и това е една от възможните причини в нашите условия.
    За мен е интересно защо в едно постиндустриално общество, с развити трудови и обществени отношения, комуникации и всякакви високотехнологични хитринки, се налага да се работи на две места?! От една страна се говори за намаляване на работната седмица, работа от дома и т.н., а от друга - възхвала на по-висока трудова заетост...

    ОтговорИзтриване
  5. Експлоатация!

    В това се крие другата част на отговора.
    Все по-малко пари за все повече труд и все по-трудно достигане на стандарта на живот вменен от медиите.

    С илюзии към регрес.
    За да се превърнем от хора в маймуни.

    ОтговорИзтриване
  6. Маймуни, ама работещи! И потребяващи...

    ОтговорИзтриване
  7. Най-вече потребяващи.

    Плаща се не за да се чувстваш удовлетворен от направеното, а колкото да оцелееш като потребител.

    А можеш ли, да си представиш един свят без пари?!

    ОтговорИзтриване
  8. Ами, мога :)
    За това преди време се опитах да популяризирам идеите на неполитическото движение "Духът на времето" и все още държа линковете в блога. Много хора мислят, че това е поредната утопия с привкус на комунизъм, но - според мен, е осъществимо. И технологиите го позволяват, и обществото е пред колапс... Май само на човешката глупост и алчност няма свършек!

    ОтговорИзтриване
  9. A може и да имат свършек?

    Чудно ми е, колко трябва да мачкаш и да унижаваш един човек, преди той да възроптае и да пожелае свободата си?!

    Славунчо, не ти ли прави впечатление, как всеобщият страх от масов ядрен апокалипсис бе успешно заместен със страхът от световният тероризъм и икономическите кризи.
    Глобално затопляне,антракс, спин, свински грип, тероризъм.. какво ли още не се вменява като масов страх, защото нямат ли масите страхове, как ще ги управляваш с лекота??!

    ОтговорИзтриване
  10. Страхът е един от основните фактори в управлението.
    Страх от богове и богини, страх от смъртта, страх от началника и т.н., плюс изброените от теб. Виждаш, че медиите се занимават основно с това - насаждането на страх и задоволяване на първични инстинкти.
    Едно от условията да си свободен е да не се страхуваш, но как?! Представяш си добре какво би се случило с болшинството от хората ако загубят работата си! Ето ти един достатъчен повод за лазения, навеждания, чупки, подскоции радостни възгласи за угода на шефа!
    А ако от доходите ти не зависиш само ти, а и цялото ти семейство?!
    Докато има платен труд и платено потребление не може да има свобода, независимост, човечност, честност, та и самоуважение, дори...

    ОтговорИзтриване