Дрескод

Демек, каква абичка да турнеш, като си между хората по определен повод. Вчера много се говорй за дрескода на депутатите. Такъв бил, онакъв бил, радостни мрънкаха журналистите. Радостни, щото имаха за какво да драскат и да блеснат с "познанията" си. Ъв корс, дрескода е въпрос на стайлинг, бът... Дълго можем да бръщолевим така, а речта "на мама и на татка" ще остане някъде по лавиците с олдфешън меморис. Не съм от най-изявените радетели на чистият български език. До голяма степен, това понятие е ефимерно във времето. Всеки език се развива, но трябва да има и някакви граници. За липсата на такива говори и факта, че признатият за най-добър оратор в българското народно събрание, се казва Лютви Местан. Знайно откъде и как са навлезли турцизмите в българският език. След Освобождението речта е изпъстрена с множество заемки от руски, френски, немски. През 1944 г. започва втората вълна от руски термини във всички области на живота. Сега пък, добрият тон изисква да се правиш на американец в речника и изговора... Очевидно, ниската обща култура и, като следствие, ниското самочувствие, водят до стремеж да блеснеш с "Нещо" - език, облекло, поведение, и това определено "върви" в чалгаелита. Тук е мястото да благодарим на историческата ни съдба, че не сме близо до Китай и Япония. В противен случай, как ли щяха да мяукат родните папагали! Пък и с една ръка трябваше да си придърпват очите... мъка...