Формулата на успеха

По какво се различават бедните от богатите страни? По това, по което се различават бедните от богатите* хора. Едните анализират действителността и се опитват да предвидят бъдещето, другите се реят на крилете на мегаломанията и дремят сред облаците на безхаберието. Та ето (цък) за какво става дума. Ще организираме кръг от Формула 1! Интересното е, че в същото време японците се отказват от това начинение. Реторичният ми въпрос - чия икономика е по-силна остава на заден план. Главният въпрос е защо японското общество успя за 64 години, след разгром през II-та световна война, две ядрени атаки и американско "присъствие"** на територията си да е това ниво. И, защо българското общество, 130 години след освобождението си, е на друго. Колкото и да е рисковано, ще се опитам да дам един възможен отговор. Японците приспособяват света към себе си. Пречупват всичко през тяхната самобитност и му придават ново качество. Българите се приспособяваме към света. През тези 130 години това е модела за поведение на управляващите. Copy - ту от Европа, ту от Русия, ту от САЩ, а след това paste - все у България. Резултатът е виден. И този, който сега се къпе във вълните на народната любов, не остава по назад. Предвижда на ключови постове в държавното управление назначаването на хора, които знаели как се прави това или онова еди къде си! Нациите са като хората. Всяка има своите интереси, история, култура и т.н. и се развива благодарение на тях. Както хората, така и нациите, които не се съобразяват със своите дадености и копират модели на поведение са повтарячи, губещи и не се развиват. Напротив, влошават се. Което се наблюдава и у нас... * не само в парично изражение :). ** някои смятат, че то е в основата на японското икономическо развитие, но такава позиция показва само едно - непознаване на историята и културата на Япония.