19.06.2009 г.
Самият Бог *
Седя на сянка, а Чочо подскача наоколо. На мен ми е мързеливо, а на него - време за игра. По "човешките" стандрати още няма две години и се държи подобаващо за възрастта си. Поспря за миг и задуши нещо по плочника. Между лапите на звяра видях малко охлювче, с черупка колкото стотинка. Бързо измъкнах нещастника иначе... ламята не дъвче, а гълта!
Взех охлювчето на длан и зачаках. След малко показа срамежливо очи, огледа наоколо и запълзя безгрижно. Стана ми чоглаво. Току що спасено от страшна смърт, мотае се насам-натам и никакъв намек за благодарност! Разсмях се. За малката гадинка бях Бог - Христос, Мохамед, Буда и т.п., взети заедно. От мен зависеше живота, смъртта, светът му, а на него не му пукаше!
На чия ли длан сме се разположили, също толкова несведущи и безгрижни
* Заглавието и повествованието нямат нищо общо със Стругацки :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
opitwam se da komentiram, no...
ОтговорИзтриванеОоо! Успях! Нещо с паролата... Та - за божествената длан. Несведущи, но безгрижни - де да бяхме, уви, нали ни е създал по негов образ и подобие - грижим се през всичките 6 дни на живота си, с очакването да си починем на 7-мия!
ОтговорИзтриванеКолкото пъти съм мислил по въпроса, толкова пъти стигам до извода, че няма значение. Докато дланта не се затвори за да ме смачка, няма да и обърна внимание.Предполагам, че приличам малко на охлювчето.
ОтговорИзтриванеtili,
ОтговорИзтриване:) повечето религии приемат, че хората са създадени по подобие на бог, но май е обратното...
Аз съм много различен от охлювчето, но успешно мога да играя тази роля спрямо него :)
krizt,
ОтговорИзтриванемай наистина няма значение :). Съгласен съм и с това, че донякъде приличаме на охлювчето. Все пак, голямата разлика е, че искаме да знаем, но изглежда още не е дошло времето...