Поводи за размисъл ІІ

ІІ. Българите зад граница. Колко са и какви са? Много и всякакви – както българите в България. Все по-активно се говори за тяхното гласуване и възможностите, които имат за това. Безспорно - и според закона, и според морала, всеки български гражданин има право да вземе участие в изборите. Трябва да му се осигурят възможности за това и правата му да бъдат защитени. Какво мисля за българите с двойно гражданство? Тук, естествено, ще стане основно въпрос за българските граждани в Турция, които са и турски граждани. За възродителният процес не искам да споменавам. Той толкова бе политизиран, митологизиран и демонизиран, че каквото и да се напише все ще е вярно. Известно е, че на тези хора им бе дадено двойно гражданство по политически причини. Известно е, това „мъдро“ решение до какви отклонения води в българския политически живот. Трябва да се намери, отново политическо, решение на този проблем и тези граждани на друга държава да нямат право да гласуват в български избори. Това трябваше да се случи до сега, но... ако започна да пиша за това, което е трябвало да се случи в България през последните години от google ще ми изтрият блога за спам... Разбира се, има българи с двойно гражданство, получено по други причини и те трябва да могат да упражнят правото си на глас. Тук искам да вмъкна и един друг проблем. Българите зад граница направиха своя партия, която да защитава правата им. Май има и още партии, но при нас никога не се знае... До тук – добре! Хората за това се обединяват в партии за да защитават интересите си. Не ми хареса друго. Председателя на партията или някой активист – не чух добре, постави въпроса за проблемите на българите, които са се върнали или щели да се върнат в България заради икономическата криза. Та на тези същите държавата, т.е. ние , трябва да им осигурим всички социални придобивки, които те са загубили, работейки в чужбина, най-често без договор или нелегално пребивавайки там. Явно те са решили да поставят древният проблем директно. Вместо „Ако си поискам, ще ли ми дадеш?“, направо казват: „Дай!“. Може би, ако същия се бе изтъпанил и казал: „Членове на нашата партия с част от трудно спечелените си пари изградиха чешма, ремонтираха читалището, училището, болницата и т.н. в родната си махала, село, град, квартал...“ този „зов“ можеше да хване дикиш. Може и да има такива, но не съм чул да е масова практика. Всеки знае как се формират социалните разходи, така че „Какви пет лева?!“. Защо се повдигат въобще подобни въпроси и хората се вкарват в образа на страдалци?! Били изгонени от родината си от глад. Да бе! В България живеят над 7 милиона. Има и гладни, но има за хляба, има и за козунак, а някои хапват и вита баница всеки ден... Използват ги като плашило – 250 000 българи щели да се завърнат вследствие на кризата. Тук няма ли криза, що ли? Да, ама като се изцепиш така по медиите, който трябва се сеща и вече се върти пазарлъка, за кой да бъдат призовани да гласуват тези хора. Така техните лидери ще ги продадат за местенца в парламента, а те – ако са толкова наивни да вярват на искания и обещания, които ще бъдат забравени още в „изборната нощ“, да гласуват... Ако искат и по два пъти!