Проектът "Венера" * Глава ІІІ

Глава трета Прилагане на научният метод До къде стигнахме Научните знания се развиват от векове. До тогава хората не осъзнавали взаимовръзките си с физическата вселена и правели предположения – примитивни и често вредни. Например, ако при вида на голяма приливна вълна останем на място и се молим някой да ни спаси, вместо да избягаме, просто няма да оцелеем. Хората вярвали, че епидемиите и болестите са наказание от разгневените богове. Научният подход ни помогна да разкрием, че много от болестите се пренасят от мишки и кърлежи и са предизвикани от бактерии. Това не означава, че учените отричат вярата. Това означава, че техните идеи изискват все по достоверни методи за изследване. Научният подход ни помага да преодолеем предразсъдъците. Научният подход изисква изводите да са проверени, а изследванията да покажат - по пътя на експеримента, кое е възможно и кое – не. Учените поставят въпроса: „До къде стигнахме?“ и продължават експериментите по определяне на физическата природа на Вселената. Този процес предполага повторимост на експериментите от различни учени, при което трябва да се получат идентични резултати. Една от главните задачи на науката е да покаже, че ние не можем да получим отговор на въпросите си интуитивно. За това са необходими усилия, напрегната работа и време да търсим решенията и отговорите. Често успехите са предхождани от множество несполуки. Езика на науката За обмен на информация хората използват речта, но знаем колко често се случва да не можем да се разберем. Комуникацията е много сложен проблем. Нашият всекидневен език, който се развива от векове, често е неприложим при разрешаването на спорни ситуации. Често, повлияни от околната среда и жизнения опит, едни и същи думи могат да имат различно значение. Казаното може да бъде интерпретирано по най-различен начин, дори когато спорещите използват един език. Съществува език, който се разбира без затруднение по всички краища на Земята. Този език има висока степен на съответствие с реалния физически свят. При използването му почти няма недоразумения. В приложната наука, математиката, химията и в други технически сфери има почти универсален описателен език, който не оставя място за интерпретации. Например, ако чертеж на автомобил бъде даден, в която и да е технически развита страна, независимо от политическите и религиозните възгледи, крайния резултат ще е един и същ. Този език е разработен като най-подходящ при поставянето на проблемите. Той почти напълно изключва неопределеност и двусмисленост. Много технологически пробиви днес не биха били възможни без тази усъвършенствана система за комуникации. Без общоописателният език не бихме могли да се борим срещу болестите, да увеличаваме добивите, да общуваме на хиляди километри разстояние, да строим мостове и диги, транспортни системи и да използваме чудесата от века на кибернетиката. Прилагането и разбирането на общата семантика е много важно за ефективния обмен на информация. Семантиката може да бъде определена по няколко начина. Най-кратко – това е опит да се усъвършенства обмена на информация чрез правилното използване на езика. Например, „арабин“, „еврей“ и „ирландец“ имат различни отенъци в значението за различните хора. Една и съща дума може да означава различни неща, в зависимост от културните различия и жизнения опит. Това е приложимо и към думите „разбиране“, „съвест“, „демокрация“, „реалност“, „любов“ и т.н. За провеждането на адекватен разговор с използване на точните значения на думите, трябва да знаем какво подразбира нашият събеседник, използвайки определени слова. Ако някой иска да се изразява разбираемо, то трябва да разяснява използваните термини. Семантиката е единият от начините за повишаване на продуктивността от общуването. На тази тема има една доста добра книга на Стюарт Чейз - „Коварството на думите“. Можем ли да приложим научният подход при проектирането на нашето общество? . Законите, открити с помощта на науката, ни позволяват да търсим решение на много задачи. Ако някой заяви, че определен елемент от конструкцията може да издържи определени килограми натоварване на кв.см., това твърдение може да бъде проверено и прието или отхвърлено, ако резултатите от тестовете са отрицателни. Такава е практиката при строежа на мостове, сгради, кораби, самолети и други механични чудеса. Почти всички ваши познати ще предпочетат научният подход, когато става въпрос за хирургическа операция, полет със самолет, строителството на небостъргачи, мостове, автомобили. След повече от век стигнахме до консенсус в разбирането, че когато се решават проблеми с безопасността, по-добре да се обърнем към науката, отколкото към магията. Защо? Защото, този подход действа и всички разбират, че той действа. Тогава защо не се обръщаме към науката при изграждането на нашето общество, на нашите градове, транспортни системи, селско стопанство, здравеопазване? Ако мислите, че точно това правим, вгледайте се още веднъж във фактите. Ако науката е предпоставка нещо да работи, то вероятно в много области от съвременния обществен и икономически живот тя не се използва, защото те не работят добре – нито за населението, нито за екосистемата. Ако използвахме науката, то войните, мизерията, глада, замърсяванията и т.н. не биха били актуални днес. За съжаление, структурата на нашето общество не подразбира всеобщо глобално планиране. Едно от условията за съществуване на новото общество е, че то трябва да живее съобразно възможностите на планетата. Това означава, че с наличните ресурси трябва да можем да поддържаме живота навсякъде на планетата. Това, разбира се, изисква научни методи за оценка. Ако искаме да изпратим човек на Луната не можем просто да направим ракета и да го изстреляме. Преди това трябва да установим какви претоварвания може да издържи човешкото тяло; как организма ще понесе безтегловността; какви са условията за оцеляване на Луната и т.н. Със същата логика трябва да обърнем поглед към нашата планета и да си зададем въпроса: „С какво разполагаме?“. Налага се вече да използваме този разумен подход при панирането. Налага се да използваме известните ни науки за запазването на планетата. Пренебрежението, с което се отнасяме към научният подход е съизмеримо с количеството безсмислени страдания в днешният свят. Как стигнахме до тук?