Размисли

Ще запомня снощният "Музикален идол". Две госпожици, две гениални (не ме е страх от думата) хлапета - на 13 и на 14 години пяха като... не знам, трябва да се чуе - не може да се опише! Поне аз не мога :). Някои биха казали "божествено", други "като ангели", но тъй като не съм чувал гласа нито на баш бога, нито на някоя малко богче, а и ангели не щъкат около мен - ще се въздържа от такова описание. Ще кажете - е, пеят. Какво като пеят, има още стотици такива деца, които пеят гениално. Така е. Силно впечатление ми направи друго. Разликата между таланата и посредствеността изкрещя чрез тях. Двете малки дами така се зарадваха, така преживяха преминаването си в следващия кръг, че човек, който не ги е чул би помислил, че са ги "пуснали". Те очевидно не съзнаваха "как" пеят. За тях това беше нещо естествено! Мислейки, че всички могат така или, че всички, които са се явили там трябва да могат така, подскачаха от радост. Не разбираха, че в сравнение с другите,а и не само с тях, са далеч, далеч напред и нагоре. В този случай, но много ярко, се прояви старата максима - колкото си по-бездарен, толкова си по упорит и нагъл. Селските магарета - болшинството от кандидадт "идолите" не се удържат. То са сцени, то са стойки, мрънкане и т.н. не могат да пеят, но имат самочувствието, че могат... Е, в такъв случай се получават трагичните участия, които някои - неизвестно защо, намират за забавни... Другият показателен случай бе с две момчета, по-скоро млади мъже. Единият измрънка песента, с която трябваше да се яви и си беше за "късане" отвсякъде. Фънки Откачалката явно чу нещо в гласа му и предложи да си намери акомпаньор и след няколко изпълнения пак да им попее. Яви се юнака с още един като него - ще му акомпанира на пиано. Прекрасно изпълнение - и на двамата, но важното за пеещия бе, че премина напред. След като излязоха навън, прегърна пианиста и му благодари, каза му, че с неговата музика го е спасил... Това е и лек анонс по темата за "конкуренцията" - спор, който водим с приятели от мрежата. По всички правила на съвременното междуличностно общуване на нашият човек не би трябвало никой да се притече на помощ. Там всички са "конкуренти"! Всеки отпаднал е положителна емоция за останалите... конкуренция... Все пак, намери се едно момче, един човек, който "забрави" за правилата. Подаде ръка и този жест, каквото и да стане нататък, ще се помни цял живот. На конкурси можеш да се явяваш всеки ден, но такива постъпки... я ти се случи един-два пъти в живота, я не... Това ще запомня от този "Музикален идол - наивността на таланта и човешкото съпричастие. Другите, палячовците... за тях ще поговорят по кварталните им кръчми, ще "влезнат" за малко в устите на бабите-клюкарки и - до там! Така трябва да бъде.