Цели на неполитическото движение "Духът на времето"

Тъй като намирам интересно съвпадение на моето разбиране за чо­века и обществото, и доктрината на неполитическото движение „Духът на времето“ (The Zeitgeist Movement) в поредица от постинги мисля да обърна внимание на това явление. Не мисля, че използваното понятие е силно. Смятам, че то наистина е явление в човешката история съобразно идеите и целите, които поставя. Някои биха търсили съвпадения или заемки от известните утописти, от социалистическата или комунистическата идеология. Ако намерят такива те със сигурност не познават добре анализираната материя. Могат да се направят някои паралели, но не повече. „Материята“ е съвсем различна. П.П. Моля да ме извините за аматьорския превод. Можете да про­чете нещата „в оригинал“ на посоченият сайт.

Цели на неполитическото движение „Духът на времето“ Необходимост от промени: Нашата задача е да възстановим единството на човека и природата в тяхната симбиотична взаимовръзка, чрез разпространението на най-новото разбиране за това, кои сме ние от гледна точка на науката и съвременните знания, а не от позицията на религията, поли­тиката или парите. Тези нови знания съдържат в себе си пътя за развитието на личността и цивилизацията в структурен и духовен план. В основата на този мироглед е разбирането за цялостта и взаимосвързаността на всичките елементи на това, което хората наричат „живот“. Прилагайки тези знания в работата на нашите обществени институции, ще превърнем живота на Земята в система за прогресивен растеж, в която такива негативни явления като войната, разделението на обществото, предразсъдъците, елитаризма и престъпността постоянно ще намаляват и с времето ще престанат да съществуват като елементи от човешкото поведение. Разбира се, за повечето хора е твърде трудно да приемат тази перспектива, тъй като обществото от детството ни насажда, че престъпността, корупцията и лъжата са „в реда на нещата“ и винаги ще има хора, които ще искат да насилват, да причиняват болка, да злоу­потребяват с властта и т.н. Религията създава такива условия за разделянето на хората чрез създаването на субективни понятия, като: „те“ и „ние“, „добро“ и „лошо“, „грешници“ и „праведници“, вкоренявайки в съзнанието на хората фалшива представа за действителността. Малко хора се замислят над това, че живеем в общество, което създава и поощрява дефицита. Като следствие, неизбежния резултат е принуждението на хората да се борят за лично облагодетелстване, дори и за това да е необходимо да лъжат и да крадат, за да придо­бият желаните блага. Нашите изследвания показаха, че дефицита е една от основните видими причини за отклоненията в човешкото поведение. Той въздейства непосредствено или като поражда стрес, неврози и др. Статистическият подход при изследването на наркоманията, престъпността, затворниците, ни дава възможност да направим извода, че бедността и ниско­то социално положение са част от жизнения опит на хората, който ги принуждава към такъв начин на живот. Няма „добри“ или „лоши“ хора. Ние винаги вървим напред, изменяйки се под влияние на жизнения ни опит, който формира съзнанието. „Качеството“ на човека, ако може да се каже така, е пряко свързано с възпитанието, т.е. с вярата, етиката и принципите, които ни придружават още от детството. Тази проста истина се игнорира от обществото и днес хо­рата примитивно смятат, че конкуренцията, алчността и корупцията са вродени елементи на човешкото поведение. За това ние строим затвори, създаваме органи за наблюдение и йе­рархия на диференцирания контрол. Всичко това се прави за да може обществото да се „бори“ с тези тенденции. Това е съвършено неверен подход. В края на краищата, за да направим фундаментални промени трябва да започнем с източника на проблема, т.е. с причината за възникването му. Нашите обществени системи за „наказание“ са отдавна остарели. Те са нехуманни и непродуктивни. Когато бъде заловен се­риен убиец обществото иска смърт за този човек. Тук отново има разминаване с целта, отстранявайки следствието, вместо причината. Съвременното общество концентрира внима­нието си единствено към повърхността на проблемите, не виждайки главното. Ако нашето общество бе здравомислещо, то ние бихме действали по съвършено различен начин. За да се решат подобни проблеми трябва добре да се изучи „същността“ на човека и какво влияние оказват върху нея съществуващите обществени системи, какви са реалните причини за наси­лието и т.н. Тази информация би трябвало да се предостави на съответния орган на обществената система, в който се вземат решения, как да не се допусне повторение на такова поведение с методите на обучението и възпитанието. За съжаление днес нашето общество е изградено на остарели, суеверни основи и вярвания. Настъпи времето за създаване на нов социално-обществен подход обоснован с но­вите ни познания. На практика, не съществува такова понятие като „утопия“, тъй като еволюцията е безкраен процес, който винаги ще довежда до изменения, които ние дори не можем да си представим. Ежедневните ни действия формират и поддържат всички наши обществени системи. Парадоксът е в това, че тези обществени системи също формират и нашето съзна­ние. По тази причина съществените подобрения в човешкото поведение са възможни само при едновременното изменение както на вътрешния свят на всеки човек, така и на околната среда. Системите, основани на елитаризма и властта, не се променят чрез традиционните протести и политически движения. Ние трябва да преминем от тези „въстания и революции“ към много по-ефективни методи. Трябва да престанем да поддържаме системата. Трябва постоянно да разпространяваме знанията, идеите за единство, взаимопомощ и състрадание. Ние не можем да „воюваме със системата“. Ненавистта, насилието и войната – както показва историческият опит, не са инструментите за промяна. В своята същност те винаги съдържат същите безнравствени методи, които използва и съществуващата нехуманна система за конт­рол. Догми и предразсъдъци: Когато разберем, че всички природни системи са взаимозависими и се намират в постоянен процес на еволюция ще видим, че всичко живо е в симбиозни връзки. Истинското благосъстояние на всеки от нас е в благосъстоянието на всички хора, на обществото, като ця­лостен организъм. Особено важно е да се разбере колко е противоречива съвременната систе­ма и каква заплаха за обществото носи. Например, по-рано се приемаше, че паричната систе­ма има положително влияние върху обществото, като създава стимули за прогресивно разви­тие. Днес, тази система, в крайна сметка е машина за управление, манипулиране, разделяне и тотално заробване на хората. Чрез нея на практика се прилага максимата „разделяй и владей“, тъй като в самата основа на системата за забегнали принципите, като: Живота е непрекъсната борба с другите за оцеляване; За хората е необходим някакъв стимул, който да ги принуждава да работят или въобще да правят каквото и да е. Първата точка характеризира конкуренцията в системата и дава гаранция за безнравственост на всички нива на обществото, тъй като основното тук е идеологията „ние“ и „те“. Мнозина смятат, че съвременната форма на „свободния пазар“ е добра, но той е в зна­чителна степен корумпиран, изкривен и не работи „както би трябвало“. Те предполагат, че ако съществува „чист“ свободен пазар, всичко би било прекрасно. Това е лъжа. Това, което наблюдаваме днес е точно този чист свободен пазар, в цялото му неравенство и егоизъм. Ни­какви закони не могат да спрат вътрешните търговски операции с ценни книжа, съглашения­та, монополите, експлоатацията на работната сила, замърсяването на околната среда, ма­лотрайността на произвежданата продукция и т.н. Това са истинските, основните продукти на системата, тъй като водещия принцип е – използвай своето положение за максимална пе­чалбата. Това е. Трябва да се откажем от тези унизителни нрави и да се насочим в друга посока, създавайки система, която служи на хората, а не ги принуждава да се борят за оцеляване. Във връзка с втората точка трябва да се отбележи, че това е много субективен, даже налудничав възглед за човешкото поведение. Предположението, че хората трябва да бъ­дат „структурно мотивирани“ или, съответно, да бъдат заставяни да вършат каквото и да е, няма никакво основание. Спомнете си детството, когато нямахте никаква представа за пари­те. Въпреки това играехте, беше ви любопитно, интересувахте се от много неща, вършехте много неща. И защо? Защото така искахте. Но, времето върви и много бързо системата уни­щожава вродената самомотивация и любопитство. Системата, в която човек е принуден да се приспособява към специализирана, твърдо установена система на труд за да оцелее. Тези на­силствено установени задължения на свой ред създават естествено вътрешно противоречие в хората и така се разграничава „свободното време“ от „работата“. „Мързела“, чието съществу­ване е присъщо за монетарната система и, заради който тя на свой ред създава „стимули“, се поражда от самата нея. В истински здравото общество хората биха следвали своите естестве­ни наклонности и биха работили в полза на обществото не заради заплатата. Техния по широк мироглед би им позволил да осъзнаят, че техния принос е точно толкова важен, колко­то и на всички останали. Това е висша форма на разбиране. Награда за вашият принос е общественото благо, но те и ваше, тъй като сте част от това общество. Вземайки пред вид казаното до тук, трябва да се разбира, че този свят се владее от групичка влиятелни хора, намиращи се на най-високи позиции в най-влиятелните области на съвременното общество – финансите и бизнеса. Държавната власт е в тандем с властта на корпорациите и банките. Жизнената сила на всички обществени институции са парите, които се използват за манипулация и разделяне на хората. Парите са и в основата на организацията на такива обществени структури, в които са гарантирани елитаризма, престъпността, войната и общественото разделение. В същото време се втълпява, че за хората се съди по тяхната позиция - „правилна“ или „неправилна“. Страхът да се изкаже мнение, коренно различно от общественото е един от основните признаци на нашата култура. Следователно, хората, които приемат и поддържат законите и принципите на съществуващата обществена система са „нормални“. Тези, които не приемат статуквото, съответно са „ненормални“, дори „безполезни“. Всичките догми на уникалните обществени традиции и световните религии в своята същност са форма на интелектуален материализъм. Кога най-накрая ще разберем: знанията, а съответно и обществото, се развиват; която и да е религия, настояваща за всеобхватно „знание“, не до­пускайки различни мнения, не може да се развива. Религията, чийто фундамент е сляпата вяра, е с най-голям принос за човешките заблуди. Тя твърди, че „знае“ всичко за най-сложни­те процеси от човешката природа, а това е просто невъзможно в постоянно развиващата се Вселена, част от която е всяко човешко същество. Трябва да си зададем и въпроса: какво може да бъде по-опасно и от най-жестоката власт? Това са хората, които й се подчиняват и изпълняват нейните закони, като при това са „защитници на статуквото“. Това се отнася за всички обществени учреждения и особено за политическите, финансовите и религиозните институции. Когато хората се асоциират с доктрината на своята държава, с приетата религия и финансовите закони много трудно могат да се изменят, тъй като техните мисли и принципи са преплетени с пропагандираната идеология. Така, на пръв поглед, защитавайки статуквото, хората защитават своите индивидуални ценности. Необходимо е да се прекрати този цикъл, тъй като той парализира не само нашето индивидуално развитие, но и развитието на обществото. Цялостност и развитие: Когато всеки от нас разбере, че цялостността на нашата личност напълно зависи от цялостността на човечеството, като единен многофункционален организъм, тогава ще има­ме наистина един добър план за бъдещо развитие. Също, когато осъзнаем, че науката, техно­логиите и, съответно, човешката изобретателност са в основата на прогреса, тогава ще видим и истинските приоритети на човешкото развитие. Можем със сигурност да заявим, че всички обществени институции, чиято основа са парите и конкуренцията, както и самата система на труда, са отдавна остарели форми на социална организация. Ние призоваваме за обществена система, която работи без пари и политика, която позволява на суеверията да изчезнат от само себе си, благодарение на обучението на всички хора. Никой човек няма право да дикту­ва на друг в какво да вярва, тъй като няма хора, които биха могли да знаят и да разбират всичко. Когато обърнем необходимото внимание на естествените природни и жизнени проце­си и поставим нашето мислене в съответствие с тях, тогава нашият път ще стане по-опреде­лен и разбираем. Например, много хора са загрижени от ръста на земното население. Деспотични личности като Хенри Кисинджър твърдят дори, че е необходимо някакво „съкращаване“. Това е страшно. Все пак въпроса стои – действително ли прираста на населението е катастро­фален? От научна гледна точка, използвайки глобално високите технологии, виждането е, че Земята може да „издържи“ в пъти повече хора, от тези, които живеят в момента. 70 % от по­върхността на нашата планета е покрита с вода. Следователно, градовете в моретата – един от многото проекти на Жак Фреско, са следващата стъпка в развитието на човечеството. В бъ­деще, в случай, че бъде достигнат разумния предел на земното население, знанията за жизне­ните процеси ще бъдат глобално оповестени, а ръста на населението естествено ще се забави. Това може да стане едва тогава, когато хората осъзнаят каква е тяхната взаимовръзка със Зе­мята и с нейните възможности. Всякакви разговори за „съкращения“ ние считаме за мерзки. Единствената „държава“, която може да съществува, това е планетата Земя с ней­ните ресурси. От тази позиция ще бъдат оценявани и всички наши възможности. Ето защо е необходима информационна и интелектуална унификация на всички нации, тъй като най-важната информация, с която разполагаме са точните знания за това, което имаме на тази планета. Ако вие анализирахте възможностите на вашата земя вие бихте постъпили по този начин. Това трябва да стане на цялата планета за да бъдат оптимизирани нашите общи ре­сурсни възможности. Разбира се, много биха попитали: „Как би могло да стане това, отчитайки съвре­менната изкривена система от ценности?“, „Как може да се осъществи такава операция?“. Това, разбира се, е най-трудният въпрос. Отговора е: трябва с нещо да започнем. Има много неща, които може да направи един човек или съдружие за реализацията на тези идеи. Най-важната стъпка е образованието. Ние искаме да напомним на всеки човек много простата и важна истина, която отдавна е забравена: „Колкото повече даваш, толкова повече получаваш в замяна.“