Наука и технологии - "Духът на времето"

Опитвайки се да си обясним смисъла на съществуването в обществото на нашите социални структури и идеологии, често разглеждаме правителствата, политиците и общинското самоуправление като водещи организационни учреждения, отговарящи за качеството на живота ни. Това, разбира се, е така но... донякъде. С развитието на обществото хората научават все повече и повече за природата и протичащите в нея процеси. От нея сме се научили да създаваме, да творим и да се усъвършенстваме. В резултат на това сега имаме технологии, които отличават нас – хората, от другите биологични видове. Ние можем да създаваме и можем да се ползваме от тази способност – ако не искаме да чистим канализацията, можем да създадем машина, която да върши това заради нас. В началото на Индустриалната ера в сферата на производството е заето значително количество работници. Днес 90 % от съществуващите заводи са автоматизирани. Това извежда хората от производството и води до прекомерно развитие на „обслужващата сфера“, като начин да се запази заетостта и хората да имат парични доходи. Това е много показателен пример. Автоматизацията на производството постепенно ограничава трудовата заетост. Това не значи, разбира се, че с течение на времето хората няма да има какво да правят. Времето върви и технологиите се развиват. Това означава, че хората се освобождават от работа, която не желаят; означава, че се освобождава време да се занимават с това, което искат. Между другото, трябва да се отбележи, че днес обществото е особено деструктивно по отношение на човечеството. Шири се абсурдната пропаганда, че ако човек не е принуден да работи, то по цял ден ще се търкаля в леглото безделничейки. Понятието „свободно време“ е изобретено от паричната система, създадено от господстващото разбиране за обществената заетост, като такава. Мързелът – фактически, е форма на отклонение от системата. Той е качество, което съществува само заради подтискането на хората и необходимостта от заробването им чрез труда. В едно здраво общество нямат място такива понятия, като „работа“ и „свободно време“, доколкото хората ще имат възможност да се занимават с каквото искат и, с което смятат за важно. За да внесем повече яснота тук ще разгледаме любопитството и активността на детето. То не знае какво е „пари“. Необходима ли му е парична мотивация за да изследва и създава? Не. Децата имат личен интерес и те не са активни заради наградата. Фактически, едни от най-великите хора, които са дали много на обществото – Айнщайн, Нютон, Галилео Галилей, са направили своите открития без да чакат заплата за тях. Те са работили, защото са искали. Тяхната работа и научен принос са тяхната награда. Същността е в това, че парите не са единствения стимул за човешката активност. В противен случай, трябва да приемем, че хората действително се раждат мързеливи и порочни. На практика, мързелът и пороците са продукт на условията, създадени от нашата обществена система. Връщайки се към проблемите на техническия прогрес ние разбираме, че качеството на живота ни – като функционалност, е значително подобрено благодарение използването на технологичните инструменти, които създаваме. Технологията ни позволява да спасяваме живота на хората, освобождава ни от монотонната и опасна работа и, в края на краищата, спестява времето ни. По тези причини науката и технологиите са най-важните за човечеството направления, които създават реално подобряване на качеството на живота. Всичко това трябва да се използва за благото на хората, а не с политически цели (оръжия за масово унищожение и т.н.). Науката трябва да стане център на нашата култура. В същото време, технологичното развитие е резултат на специфичен начин на мислене, наречен „научен подход“ или метод. Карл Сейгън каза веднъж: „Обществото с радост приема даровете от науката, но упорито отхвърля нейните методи“. Трудно е да не се съгласим с него. Съвременното общество все още не разбира, че науката не просто „инструмент“. Тя е универсален метод, който може да бъде приложен и към обществото по начин, за който не сме и мечтали. Отдавна стана очевидно, че технологията подобрява нашия живот и е най-великия спасител на човешкия живот в материалния свят. Тогава защо нейния методи не се прилагат към самото общество? Очевидно е, че научният метод постоянно се използва за отделни системи, но никога не е разглеждан като възможност за по-широко приложение. В голяма степен, това е резултат на вкорените предразсъдъци и суеверия, които – за съжаление, са неделима част от нашето съвременно общество. По тази причина логиката, новата информация и идеи се отхвърлят в угода на остарелите традиции и убеждения. Ако имахме възможност да построим общество от началото, на празно място, как бихме го направили? Ще се стремим новото общество да бъде по-ефективно, жизнеспособно и хуманно. Това е нашата задача. Очевидно е, че не можем да построим общество на празно място, но същността е ясна. Дойде времето да престанем да мислим за паричните проблеми и ограничения и да се замислим за възможностите, които имаме тук, на Земята, в най-общ смисъл. По този начин се роди идеята за икономика, основана на ресурсите. Проектът „Венера“ работи над тази концепция вече дълго време и нейната основа е много проста. Ние се стремим подробно да изучим всички методи за извличане на максимална полза от нашите планетни ресурси, като направим тази информация достъпна за цялото човечество. Подхождайки към решението на обществените проблеми от научна позиция ние автоматично изключваме всички ирационални и неефективни методи, вървейки по пътя на устойчивостта и стабилността.