Потрес

Абсолютен потрес! Току-що гледах по bTV част от филма на един млад журналист, който работил в едно българско училище и със скрита камера заснел пребиваването си там. Който се интересува може да гледа целия филм в събота или в неделя - не обърнах внимание. Аз няма да го гледам. И малкото, което видях е потресаващо! Сърцето не ми е най-здравата част от тялото и за това ще го пропусна. Това, което видях, ми е напълно достатъчно силно да препоръчам този филм да се пуска сутрин и вечер на политици, родители, пенсионери... - учениците са наясно. Както писах в предишният постинг, по-друг повод, но... истината наистина е по-страшна от нашите представи. Няма да описвам откъса - трябва да се види, пък и е трудно да се опише! Ще обърна внимание само на объркването в директорката на училището при явяването на младия журналист, който кандидатствал за работа като преподавател по английски. Слушала, слушала и накрая отсякла "Тук има нещо!", без да знае, че е журналист, че ще снима със скрита камера и т.н. Просто не могла да си представи, че 31 годишен мъж, със завършена английска гимназия и висше образование иска да бъде учител в гимназията на Враждебна! Основателно, напълно основателно и не заплатата е най-важното... Рекацията на другите му бъдещи колеги, доста по-възрастни от него, била, че може и да е педофил и за това иска да "работи" с деца!!! Извода на журналиста е, че децата нямат абсолютно никаква мотивация за учение и това идва като даденост от семействата им. Прав е. Мотивацията идва от родителите - става въпрос за деца 5, 6 и 7 клас, но предпоставките за нея се създават от държавата, респективно от политиците, в крайна сметка от обществените нагласи. И преди не бях особен оптимист, но сега не виждам бъдеще за България! Кой ще работи в тази страна, кой ще управлява тази страна след 10-тина, че и по-малко години?! За висшия ешалон ще се намерят хора. Полит и бизнес елита си подготвят децата и ги мотивират. Там добре. Но има среден ешалон на управление. Средна класа. Квалифицирани работници. Обикновени работници. Всичкото това няма да го има. Тези деца, освен да гледат биг брадър и обикновено порно, да слушат чалга и да се упояват, по какъвто и да е начин, друго не могат да правят. В крайна сметка, не обвинявам толкова и родителите. Как да мотивират децата си? Да им обяснят, че ако завършат средно образование, с нормални знания и умения, разбира се, ще живеят така и така, ще имат такива и такива доходи и т.н. Ако завършат висше ще живеят по-добре, с по-високи доходи. Ако се специализират и знаят чужди езици по друг начин... Глупости! Единственото, което могат да им кажат е, че всеки се спасява както може: с кражба, с лъжа, с подкупи, с вързки, с проституция - физическа и най-вече духовна... По всякакъв начин, но не и чрез работа и знания! От къде могат да научат децата, че има и почтен начин на живот, след като родителите им не могат да си позволят този лукс! Преди много години, в епохата на мутрите, бях останал без работа. Живеехме само със заплата на жена ми. Мизерия. Двете ми дъщери отидоха на рожден ден на тяхна приятелка. Върнаха се ококорени. Разправиха ми, как в тях ваната била пълна с питиета и безалкохолно, хладилника пращял и когато щерките се усъмнили, че това е заради празника, приятелката им обяснила, че в тях винаги си е така и дори и не помисляла, че може да е иначе... Познавах бащата на детето отдавна. Оставих го още в началните класове да повтаря за пореден път. Трудно говори, неграметен, знае да се подписва, но... мутра. Имах и неблагоразумието малко по-късно да започна да им обяснявам колко е добре човек да има знания, високо образование, да чете книги и т.н. Явно още под впечатлението от гостито малката дъщеря, с още по-широко отворени очи, каза "Добре де, тате! Ти като си учил толкова, и като секциите, и не само, у нас пращят от книги, а не от кристални чаши, и... , защо за вечеря отново има хляб, сирене и чай?!"... Все пак децата ми пораснаха свестни хора, по-близо до моите разбирания за нещата, а не до мутренските, но спомена им е за цял живот! Както и на мен... Преди няколко дни сме седнали с бивши колеги в едно отвратно заведение на "Славянска", но опита учи - друг път няма да стъпя там. Както и да е... От дума на дума, пак стигнахме до политика, след това децата, училището и... така. Фазата е - няколко групички, всяка със своя тема. Заслушах се в приказката на две дами с кандидатстудентски проблеми за догодина. Първият удар дойде, когато научих, че на подготвителните частни уроци цената била 50 (петдесет) лева на час, но можела да скочи още и трудно се намират места! За нашият стандарт това е безумна сума, но българина дава... Не всеки, но който може да си гопозволи... Тук за учителските площадни напъни няма да коментирам - всичко е на съвестта им. При тях липсва... Интересното продължи. Предишният ден дъщеря й - дванадесетокласничка, изкарала два часа в четене на вестници в класната стая заедно с... учителката. Другите деца просто не дошли. На никой не му се сторило странно... Дамата се възхищаваше от мъдростта на своя приятелка, която спряла дъщеря си да ходи на училище. Записала я като частна ученичка - да се явява само за изпитите и през освободеното време детето се готвело за студентка. Наистина смело и мъдро решение. Защо да ходи там, където освен простотии нищо друго няма да получи, а на всичкото отгоре е свръзано и със средства, и то не малки?! Даааа, българина се спасява както може. Защото около нас е пустота. Морална, интелектуална, финансова, политическа, административна, всякаква... Оцеляваме... Не мисля, че ще оцелем! Мисля, че достигането на крайната цел на упражнението, започнало на 10 ноември 1989 г., е съвсем близо!