12.03.2013 г.

Кадры решают всё


В годините след '89 година тези думи на Сталин се цитират с ирония, пренебрежение и, главно, с отрицателен политически подтекст. Както в повечето случаи, с характерния за нашата „политическа класа“ емоционален елемент, като рационалността е останала там някъде..., защото просто е неизгодна.
Сталин не открива топлата вода. Управляващите още от древността са знаели този управленски принцип и са се придържали към него с различен успех. Подбора на хората, с които се заобикаля управляващият/те е съществен и в голяма степен определящ за постигане на целите, които си е поставил/и. Той е мерило за интелигентността на лидера. Слабият управител се заобикаля с хора, които не надвишават нивото му и така изпъква на фона им. Обикновено резултатите от тази „политика“ са плачевни.
Спомням си средата на 80-те години, когато в списание ЭКО (Экономика и организация промышленого производства), прочетох един материал за подбора и подготовката на управленските кадри във Франция, който ме впечатли. Читателят ще ми прости, че не посочвам брой, година и т.н., но – честно казано, не ми се рови из библиотеката. Както и да е. Та в него се описваше как се наблюдават френските младежи – ученици и студенти, как по определени критерии се подбират най-добрите, как – завършили висше образование – веднага или след известно време, се насочват към специална школа – висше училище, в което се подготвя управленския потенциал на френската държава. Самото завършване на това училище не е гаранция за висш административен пост, но така се създава „база данни“, от които може да се избира...
Колкото и еретично да звучи днес, но така стояха нещата и в „комунистическа“ България. Чрез системата на т.нар. „номенклатура“ успешно се подготвяха кадри за работа в партийния и държавния апарат, в сферата на икономиката. „Комунистическата“ власт бе оценила и разбрала ролята на подготвените хора в управлението и след изстъпленията от първите години на „народната“ власт, когато „бившите“ и техните наследници не са били допускали до участие в управлението и до образование, нещата постепенно се нормализират. Безспорно е, че до последните дни на Живковото управление важеха забрани за наследници на особено изявени – главно фашистки „деятели“; вярно е, че 40 години след „победата“ на 9 септември отнякъде изскачаха нови АБПФК (активни борци против фашизма и капитализма – за информация на по-младите читатели) и т.н. Така е. Идеалната власт все още е само в писанията на утопистите.
Добре е известно, че – в основата си, днешният политически и управленски елит, произхожда именно от тази номенклатура. Има и изключения, но както се казва те потвърждава правилото. Реално погледнато, не би и могло да бъде иначе. За подготовката на тези хора „комунистическата“ власт отделяше значителни средства и внимание. Днес е прието да се вярва, че промените в България са започнали през '89-та година. Да, ама не, както казваше известния Петко Бочаров, успешно оцелял по времето на три „строя“.
До началото на 80-те години престижно, а и задължително в някаква степен, бе обучението в СССР. На хората, завършили там, пътят към средни и високи позиции в партийното, държавното и икономическото управление бе широко отворен. След 1980 година – малко по-рано или малко по-късно, започна пренасочване на децата на най-висшата номенклатура към учение и подготовка „на Запад“ и това лесно може да се проследи в техните биографии. Започна подготовката на бъдещия управляващ елит и тенденциите и целта бяха ясни. Тук искам да подчертая, че тогава не съм имал пророчески или „дисидентски“ сънища. Картинката започна да ми се изяснява около 1990 година, но това – в личен план.
Писането до тук не е с цел да възхвалявам или обвинявам някой, а по-скоро реплика към президента, който обяви, че хората в новото правителство ще са все хора, които били започнали „от нулата“. Не е и не може да е така. Не става. Аз не знам защо любителите на Бойко Борисов забравят неговата партийна БКП биография, а вярват на небивалиците, които той си „спомня“. Продължавам да твърдя, че с биографията, която той разказва, няма никакъв начин да влезеш и завършиш школата в Симеоново и това е най-малкото. Не знам защо се забравя и биографията на най-харесваната министърка (въпреки „европейските“ норми,но според българските такива, когато един човек е мъж е министър, а когато е жена - министърка) от неговия кабинет Лиляна Павлова, CV-то на министър Николай Младенов и т.н., и т.н. Ако трябва да продължа с изреждането на имена ще ми се наложи да спомена 99 % от политическия, държавния и икономическия елит след 1990 година... Същото се оказа и за най-спрягания за служебен премиер.
Народната памет е къса и избирателна. На едни той – народът, прощава всичко, други са вечно виновни без право на замяна, а трети – просто забравя. Огромна роля за това има и пропагандата, която днес се олицетворява главно от телевизиите и електронните медии.
Не искам да соча с пръст никого. Искам да припомня, че когато се оценява един човек, неговите действия и генерираните очаквания, трябва да се имат пред вид и историческите дадености, и реалността. Другото е конюнктурна пропаганда и мимикрия, „за да не се изложим пред чужденците“, забравяйки, че и при тях е същото...

3 коментара:

  1. Така е... Но със стари шафрантии нов бардак не става. Хората искат промяна, а не подмяна. А самата реч на президента беше изпълнена с оксиморони...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Професията е наследствена... Може и да се намери нещо ново, но по изключение, което скоро ще се пропие от духа на мястото. Промяната, при запазване на старите икономически и политически дадености, е предизвестена. Дори великите, най-великите и по-малко великите революции не са променили нещата, ако е нямало условия за това.
      А президента просто не е добър комуникатор - нито знае и усеща къде да акцентира, нито къде да се спре...

      Изтриване
  2. Прав сте за жалост...Медиите манипулират доста успешно..

    ОтговорИзтриване