В
годините след '89 година тези думи на Сталин се цитират с ирония, пренебрежение и,
главно, с отрицателен политически
подтекст. Както в повечето случаи, с
характерния за нашата „политическа
класа“ емоционален елемент, като
рационалността е останала там някъде...,
защото просто е неизгодна.
Сталин
не открива топлата вода. Управляващите
още от древността са знаели този
управленски принцип и са се придържали
към него с различен успех. Подбора на
хората, с които се заобикаля управляващият/те
е съществен и в голяма степен определящ
за постигане на целите, които си е
поставил/и. Той е мерило за интелигентността
на лидера. Слабият управител се заобикаля
с хора, които не надвишават нивото му и
така изпъква на фона им. Обикновено
резултатите от тази „политика“ са
плачевни.
Спомням
си средата на 80-те години, когато в
списание ЭКО (Экономика и организация
промышленого производства), прочетох
един материал за подбора и подготовката
на управленските кадри във Франция,
който ме впечатли. Читателят ще ми
прости, че не посочвам брой, година и
т.н., но – честно казано, не ми се рови
из библиотеката. Както и да е. Та в него
се описваше как се наблюдават френските
младежи – ученици и студенти, как по
определени критерии се подбират
най-добрите, как – завършили висше
образование – веднага или след известно
време, се насочват към специална школа
– висше училище, в което се подготвя
управленския потенциал на френската
държава. Самото завършване на това
училище не е гаранция за висш административен
пост, но така се създава „база данни“,
от които може да се избира...
Колкото
и еретично да звучи днес, но така стояха
нещата и в „комунистическа“ България.
Чрез системата на т.нар. „номенклатура“
успешно се подготвяха кадри за работа
в партийния и държавния апарат, в сферата
на икономиката. „Комунистическата“
власт бе оценила и разбрала ролята на
подготвените хора в управлението и след
изстъпленията от първите години на
„народната“ власт, когато „бившите“
и техните наследници не са били допускали
до участие в управлението и до образование,
нещата постепенно се нормализират.
Безспорно е, че до последните дни на
Живковото управление важеха забрани
за наследници на особено изявени –
главно фашистки „деятели“; вярно е, че
40 години след „победата“ на 9 септември
отнякъде изскачаха нови АБПФК (активни
борци против фашизма и капитализма –
за информация на по-младите читатели)
и т.н. Така е. Идеалната власт все още е
само в писанията на утопистите.
Добре
е известно, че – в основата си, днешният
политически и управленски елит, произхожда
именно от тази номенклатура. Има и
изключения, но както се казва те
потвърждава правилото. Реално погледнато,
не би и могло да бъде иначе. За подготовката
на тези хора „комунистическата“ власт
отделяше значителни средства и внимание.
Днес е прието да се вярва, че промените
в България са започнали през '89-та година.
Да, ама не, както казваше известния Петко
Бочаров, успешно оцелял по времето на
три „строя“.
До
началото на 80-те години престижно, а и
задължително в някаква степен, бе
обучението в СССР. На хората, завършили
там, пътят към средни и високи позиции
в партийното, държавното и икономическото
управление бе широко отворен. След 1980
година – малко по-рано или малко по-късно,
започна пренасочване на децата на
най-висшата номенклатура към учение и
подготовка „на Запад“ и това лесно
може да се проследи в техните биографии.
Започна подготовката на бъдещия
управляващ елит и тенденциите и целта
бяха ясни. Тук искам да подчертая, че
тогава не съм имал пророчески или
„дисидентски“ сънища. Картинката
започна да ми се изяснява около 1990
година, но това – в личен план.
Писането
до тук не е с цел да възхвалявам или
обвинявам някой, а по-скоро реплика към президента, който обяви, че хората в
новото правителство ще са все хора,
които били започнали „от нулата“. Не
е и не може да е така. Не става. Аз не знам
защо любителите на Бойко Борисов забравят
неговата партийна БКП биография, а
вярват на небивалиците, които той си
„спомня“. Продължавам да твърдя, че с
биографията, която той разказва, няма
никакъв начин да влезеш и завършиш
школата в Симеоново и това е най-малкото.
Не знам защо се забравя и биографията
на най-харесваната министърка (въпреки
„европейските“ норми,но според
българските такива, когато един човек
е мъж е министър, а когато е жена -
министърка) от неговия кабинет Лиляна
Павлова, CV-то на министър Николай Младенов
и т.н., и т.н. Ако трябва да продължа с
изреждането на имена ще ми се наложи да
спомена 99 % от политическия, държавния
и икономическия елит след 1990 година...
Същото се оказа и за най-спрягания за
служебен премиер.
Народната
памет е къса и избирателна. На едни той
– народът, прощава всичко, други са
вечно виновни без право на замяна, а
трети – просто забравя. Огромна роля
за това има и пропагандата, която днес
се олицетворява главно от телевизиите
и електронните медии.
Не
искам да соча с пръст никого. Искам да
припомня, че когато се оценява един
човек, неговите действия и генерираните
очаквания, трябва да се имат пред вид и
историческите дадености, и реалността.
Другото е конюнктурна пропаганда и
мимикрия, „за да не се изложим пред
чужденците“, забравяйки, че и при тях
е същото...
Така е... Но със стари шафрантии нов бардак не става. Хората искат промяна, а не подмяна. А самата реч на президента беше изпълнена с оксиморони...
ОтговорИзтриванеПрофесията е наследствена... Може и да се намери нещо ново, но по изключение, което скоро ще се пропие от духа на мястото. Промяната, при запазване на старите икономически и политически дадености, е предизвестена. Дори великите, най-великите и по-малко великите революции не са променили нещата, ако е нямало условия за това.
ИзтриванеА президента просто не е добър комуникатор - нито знае и усеща къде да акцентира, нито къде да се спре...
Прав сте за жалост...Медиите манипулират доста успешно..
ОтговорИзтриване