26.12.2011 г.

Уточнение


Книгата „Семь великих тайн Космоса“ не е написана от Николай Рьорих. Автор е Степан Викентиевич Стулгинскис, който е съставил въпросната книга, която фактически представлява сборник от работите на Е. П. Блаватска, А. Безант и Н. К. Рьорих.
Разрових повече покрай този текст защото се различава като език от написаното от Рьорих и заради някои несъответствия във времето, очевидно привнесени от съставителя.
Все пак, първоначално се подведох по нашето издателство „Гуторанов“, което издава книга под това име и като автор е посочен Н. Рьорих. Когато се разрових из руските сайтове много трудно открих текстова форма на книгата. В повечето случаи това бяха аудио книги, което е учудващо. Оказа се, че и в библиографията на Н. К. Рьорих няма произведение с такова или близко заглавие.
Фактът за авторството не отнема ни най-малко от качествата на книгата. Авторът е един от най-известните почитатели на Н. Рьорих в Русия и очевидно е компетентен в разглежданите проблеми. Друга негова книга „Въведение в Агни Йога“, напълно подкрепя това мнение.
Моля да ме извините.

23.12.2011 г.

А може би...


Представям ви ново попълнение в „Библиотека“ - книгата на Николай Рьорих „Семь великих тайн Космоса“. Не мисля да коментирам нито автора, нито книгата. За фамилията Рьорих е изписано толкова, че ако някой има неясноти лесно ще ги попълни. За книгата - едно от най-омразните ми неща е да пиша „какво е искал да каже автора“. Каквото е искал да каже, той го е казал. Другото са измишльотини на тъй наречените критици във всички области на живота, които с това си изкарват хляба и не само. Що се отнася до личното ми мнение, то може да бъде част от дискусия, а не повод за нея.
Качвам в „Библиотека“ руския текст на книгата не заради друго, а заради поредните своеволия на преводача, който дори е останал анонимен. Когато човек има определени политически, религиозни или лични съображения, добре е да ги манифестира от свое име, а не да допълва или отнема написаното от други.
Приятно четене или препрочитане.

П.П. Сега установих, че известно време връзката с „Библиотека“ май е била повредена, но никой не се е оплакал. Сега всичко е наред. Моля тези,  които ги интересува, своевременно да пишат за проблеми, за да мога да ги отстраня.

10.12.2011 г.

Мнение


През 1984 г. моите родители ми подариха книгата на Джеймс Фрейзър „Златната клонка“. Дълги години - 27 :), стоя в библиотеката, попоглеждах я и така не я прочетох. Исках да натрупам повече знания, за да разбера по-добре написаното. Имах големи очаквания, които – както и в случая, са съпроводени с големи разочарования..
Тази есен (2011 г.), на жизнения път в средата :), реших, че натрупванията са преминали в качествени изменения и се заех с въпросното четиво.
Оценката за автора и книгата му е дадена от по-компетентни от мен хора. Все пак, очаквах, че освен подробното излагане на фактите ще намеря анализ и отговори на някои въпроси, които ме вълнуват. За съжаление, това не стана.
Изводът, който направих за себе си е, че „Златната клонка“ е едно обширно и подробно изследване на човешката глупост. За съжаление, и то непълно... Все пак, добре е книгата да се прочете. Дори само за да разрушим някои илюзии.
Електронният вариант на книгата може да намерите в „Библиотеката“.

2.12.2011 г.

Постскриптум


Благодаря на всички приятели от мрежата, които ме ободриха и зарадваха в тези тежки за мен дни. Благодаря и на най-близките ми хора, които направиха всичко зависещо от тях, за да продължа да живея.
Въпреки това остана някаква неудовлетвореност. С постинга си „Просто благодарност“ не исках да натрапвам вниманието върху здравните проблеми от житието на бедний ми Slavuncho. Исках да се получи по-скоро дискусия върху проблемите на здравеопазването в страната, защото всеки – рано или късно, опира до него. Не се получи и ето днес отново по този въпрос се пише и говори.
Не искам да обсъждам как бе съсипана българската икономика с нейните подотрасли. Не искам да мисля за състоянието на българската наука и култура. Това са области от живота, които пряко рефлектират върху неговото качество, но аз се убедих в едно: тогава, и само тогава, когато човек е здрав той може да осъществи житейските си планове и да се впише пълноценно в обществото. В противен случай, той се превръща в едно повече или по-малко изплашено същество, което вегетира, очаквайки най-лошото...
За това аз сега се питам: Кому е необходимо да съсипе българското здравеопазване и лекарското съсловие? Защо го прави? Кака е тази последна гавра с българите?
На фона и зад кулисите на периодично задействания сценарий „тракторите идват!“, в който участват добре охранени „селяни“ и техника за милиони и „непреходни“ профсъюзни „лидери“ се довършва последното престъпление към българската народност.
Един ден това ще се разбере и от политическата класа и от нейния елит или както щете наречете тези разбойници – уплашеният човек и за електорат не става и тогава прехода ще завърши...