Загадка

The Dispute, 12th Century, Artist Unknown - 1600x1200 - ID 8

Докато ровех из разни папки и файлове (има ли тук тавтология е друг въпрос), намерих една картинка, която ме накара да си задам някои въпроси.

Виждате, че окото на десния диспутиращ е изместено нагоре по странен начин. Все едно на някой му се отплеснал инструмента и не е пробил на исканото място.

Да, но... става въпрос за произведение от XII век... Странно.

Цената на живота

Днес така се случиха нещата, че мисълта ми се отвя към цената на човешкият живот.

Правителството, четох някъде, отпуснало по 10 000 лв. на семейство на спасителите на двете момиченца по Черноморието. Това е актуалната цена у нас. Криза е. С тези пари май не могат да се купят само гумите на някой правителствен автомобил, но... криза е!

Преди години измъкнах при същата ситуация едни девойчета, но имах късмет и аз да изляза. Не съм търсил, а и не са ми предлагали награда. Въпрос на ситуация, на разбиране. Виждаш, че хора се давят. Можеш да ги извадиш, а може и да не го направиш... Какви 10 000, каква държава?! Личен избор и възможност.

Четох някъде, че израелската държава разменяла един свой пленен войник за цяло стадо палестинци. Ми, че как? Един сюблимен солджър на демокрацията може да струва само няколко десетки палестински говеда, терористи, майцеубийци и детеядци. Браво на такава държава. Уважава човешкият живот, но не на всеки...

От Втората световна война е известен случая с пленения син, на Сталин. Когато Хитлер му предложил размяна срещу пленен известен немски генерал, Сталин отговорил: „Не разменям лейтенанти за генерали!“. Въпрос на морал. Който както го разбира.

Пак на няколко места четох как същата тази Израелска държава посрещнала с почести загиналите при атентата в Сарафово и т.н. Браво! Тя наистина им е длъжна. Тяхната смърт е следствие на провежданата политика на техния полителит. Същото правят и американците. То са траурни залпове, то сгъват знамена на баклавички... Мани, мани! Обикновена пропаганда. Да му мислят тези, станали обект на миротворческата им политика. За тях няма тинтири-минтири. Да мрат.

Повдигна се въпросът и за шофьора на автобуса, който загина мърцина. Държавата, разбирай политиците, трябвало да му обърнат повече внимание (?!) и т.н., да го обявят за герой и борец против тероризма. Не ровете кокалите на човека. Нямал късмет – попаднал на неподходящо място, в неподходящо време. Толкова. На всеки от нас се случва. На кой повече, на кой по-малко.

В случая, държавата носи вина за провежданата външна политика, за невъзможността да опази вътрешния ред и сигурността на гражданите, за хаоса и паниката, които бяха допуснати, за смешните действия, предприети след атентата, за...

Моля се само, нашите политикани да не последват примера на своите американски и израелски учители по... по каквото се сетиш. Известно е, че когато текущия Голям брат пръдне, ние се насираме... Треперете. Някакъв дънер по телевизията обясняваше, че на Таймс скуер не можело да се влезне просто така, по човешки. Проверка на багаж, на документи и т.н., с разтреперан от възхищение глас словоблудстваше той... След малко ще слизам към центъра, та се чудя дали да не си облека нещо по-джиджано. Може вече в синята зона да правят снимка, да вземат пръстови отпечатъци и двойна такса... За демокрацията, разбира се.

Пол Гилдинг „Земята е пълна“

Всеки сам ще направи изводи за себе си от това видео.

Аз не съм съгласен, че съществуващата политическа и финансова система е способна да се самооздрави, доразвие и да продължи да съществува. Автора казва много верни неща, но не му е стигнала смелостта да поиска смяна на системата. Или, просто мисли, че не е необходимо...

След днешният ден

Когато някои държави поддържат ядрени арсенали, с които може да бъде унищожена Слънчевата система дори, това не е ядрена заплаха. Това е поддържане на равновесието в света и защита на демокрацията.

Когато други държави се опитат или произведат ядрено оръжие и носители, това е страшна заплаха за човечеството и особено за ония, които защитават демокрацията и тези държави трябва да бъдат наказани всячески.

Това се нарича ядрен тероризъм. Кой го упражнява оставям на вас да прецените.

Когато някой хаква сайтове и защити на хегемона на демокрацията и неговите васали, това е кибертероризъм.

Когато хегемона върши същото – вече знаете. Това е защита на демокрацията.

Когато защитниците на демокрацията засипват с напалм някоя държавица, когато я поръсват с обеднен уран, когато избиват цивилното население и заграбват природните богатства, това са все миротворчески операции.

Когато някой протестира и не иска да е прицел, бойно поле и арена на държавните интереси на миротовроците, той е терорист. Подлежи на омерзение, заклеймяване и унищожение навсякъде, където интересите на миротворците са накърнени. Това означава в целият свят. Интересите нямат държавни граници. Държавният тероризъм също.

То не бяха арабски пролети, то не бяха афганистански вечери, иракски бури, сирийски незнам какви си. То не бяха напъни Давид да се представи за Голиат, то не бяха размахвания на юмруци. Нетаняху позна в утайката на кафето си, предполагам, кои са и от къде са терористите още преди да се е разпръснал пушека от взривовете... Интересно защо не публикуваме мненията на „противната“ страна, но пък какво му е интересното? То е ясно...

Какво е това? Лудост някаква, що ли? Не. Обикновена политика...

Лошото е, че е необходима война. Тя е единствения изход в тази икономическа и най-вече политическа ситуация. Така се решават проблемите в обществото, в което живеем. Политиците – и „добрите“, и „лошите“, ще се скрият в своите бункери. Отгоре ще останат тези, които ги взривяват по автобусите и пазарите, ще остане пушечното месо на демокрацията, на християнството, на исляма, че дори и на великоеврейските претенции... Едно не бива да забравят льольовците, обитаващи „големите, стари демокрации“, че дори и „младите“ такива. Тяхното съзнание е точно толкова промито, манипулирано и омърсено, колкото и на нещастника, на който са обещали стотици девици в неговия рай и сит живот на семейството му тук и сега, за да нарами сакчето с взрива.

Е, може и да възникне малко проблемче за политиците – и за „добрите“, и за „лошите“. След „спасителната“ ядрена войничка може да има известен дефицит на обслужващ и гласуващ електорат, но да не се притесняват – глупаците никога не свършват.

Така е днес. Лошото е, че не виждам утре...

Единственото, което искам е да се окажа лош, ама много лош, пророк.

Кой е виновен?

Поредният доклад. Поредните кьорфишеци. Поредните хлевоустия.

Политиците от всички боѝ се обединиха, взаимно оплюха, но и взаимно оневиниха.

Няма виновен. За тези 23 години няма виновен политик, изправил се с достойнство да каже „Сгреших, народе мой! Простете ми!“. Това е нашенският политикан. Всички го плюят, а той вика дъжд вали...

„Няма безплатен обяд“, твърдят песимистите. Няма и безгрешни хора, твърдят реалистите. В крайна сметка, за всичко ставащо в държавата ни сме виновни ние – и аз, и ти, и той, и гласуващите и негласуващите. Всеки от нас, навършил пълнолетие и разполагащ с гласа си и свободната си воля. Ние допуснахме това да се случва в България и Филип и Жан, Ахмед и Иван, цар и пазвант да ни направят на маймуни. Маймуни и то от най-нещастните. Тези, които в зоологическата градина си блещят задниците или си пърчат пишките за някое бонбонче или бананова коричка.

Да, известни неща. Казвани и предъвквани.

За мен вече е трудно и камък да хвърля върху Грамадата на нашия гняв. Останаха ми само думите.

Къде е Левски?

Днес, преди 175 години е роден Левски

На кой му пука?!

Преди време някакви зевзеци искаха да го произведат светец. Него, разпопеният. Търсеха си знаме. Универсално знаме.

По време на монархията личността му също е на почит. Дори кръщават един от най-известните футболни клубове на него. На него, радетелят за „свята и чиста република“...

При социализма повтаряха името му като мантра, но забравяха за какво се е пожертвал. Важното бе с трагичен глас да се изрецитира „Левски, Ботев и... загиналите в борбата против фашизма и капитализма...“- Нерде Ямбол, нерде Стамбол...

Един от най-великите ни съвременници – Николай Хайтов, правеше и невъзможното да намери и докаже кокалите му. Наследството на човека са идеите му, не скелета. Но пък Божо Димитров щеше да го нареди между средния пръст на св. Йоан Кръстител и Созополския вампир. Търчете, туристи!

Сега портрета му е задължителен аксесоар на всеки що-годе политик. Не знам, тези същества не ги ли сърби гадно между плешките, когато той ги гледа отзад?

Познавам един поп от малко родопско градче. Млад човек. Сам върши всичко по черквата – и ремонти, и украси... Мисли как хората да дойдат в храма, а не чака.. Направи голям хаир за едно дете. Някой ще каже „Е, и!“. Ами, нищо. Но в него е Левски.

Дядото, дето се оказа най-големият дарител на храм „Александър Невски“ също е Левски. Децата ни, които побеждават по математически олимпиади и IT състезания, в тях е искрицата на Левски.
Познавам много хора, в които Левски живее и се гордея.

Този, който носи Левски в себе си, се отличава по морала, не по парите и постовете му. Всеки от нас може да даде десетки примери за това...

Но, всъщност, на кой му пука!

Анонс

Новото попълнение в Библиотеката е антиутопията на Джон Уиндъм „Денят на трифидите“. Не бих казал, че е от най-любимите ми книги, но причината да я включа в Библиотеката е, че скоро попаднах на нейна екранизация. На някой от каналите вървеше първа част на едноименен филм. Гледах, гледах и, като човек, който все пак помни прочетеното, стигнах до баналния извод, че освен заглавието и най, ама най-основната идея книгата и филма нямат нищо общо. Типично по холивудски.

Разбира се, не за първи път, се замислих за подмяната. Подмяната като начин на живот, като начин на управление.

Известно е, че демокрация – най-простичко, означава управление на народа. И ето ви отново същия похват. Дори в своите корени – древна Елада, демокрацията не е това, което и се приписва. Да, народът е участвал в управлението, но кой е участвал в народа? Който не знае да си направи справка. Във всеки случай „говорещите животни“ - робите, не са били част от тогавашната демокрация.

Е, живота върви напред, обществото също, което не е много сигурно, но... днес всичко е по-демократично. Днешните „гласуващи животни“ имат къде, къде повече „права“, след които е и правото, и задължението, и гражданската позиция да гласуват за техните овчари.

Нещата са прости. Номерът е да се промъкнеш/измъкнеш от масата на гласуващите в елита на тези, за които гласуват. После е лесно.

Ето и един положителен пример:

Браво, Соня! Едвам се удържам...

От крушите – круша

Така си е. Няма как от крушите да поникне баобаб.

В последните дни в медиите „върви“ дискусия, която някои определят като историческа. Събитията и личностите от последните десетина години влизали в учебниците по история. Няма лошо. И „вчера“ вече е история.

Спорът на различни интелектуалци, учители и обикновени граждани се завърта по-скоро и отново върху личността на министър-председателя... И се завърта една общонародна простотия та да се чуди човек как не са избрали за министър-председател някой още по-..., както и да е.

Тезата на просветното министерство и на „някои“ интелектуалци е, че изминалите 10-15 години са история и трябва да се изучава в училище, да не се загуби връзката с реалността и..., който иска да прочете – не ми се повтарят общоизвестно-налудничави напъни.

Интересна е позицията на „обикновените“, щях да напиша „простите“, но това е русизъм, граждани. Запитани, те смело и безпардонно дописват, пренаписват или откровено преиначават историята. То са едни „мисли“, то са едни „идеи“, които ме доведоха до заглавието и ме накараха да мисля, че ББ наистина е еманация на нацията или поне на тази част, която го е избрала.

Позицията на голяма част от даскалите, поне за мен, е най-издържана. Прави са завалиите, когато питат как да интерпретират фактологията от учебника, как да дават оценки за факти и хора, как да потушат личните си пристрастия и т.н. Как?! Контрата остава у тях.

През последните дни реших да постегна старата си кола. Части-масти, пари-мари, майстор (добър е!) – знаете как е. Установихме с майстора, че хората, които са конструирали колата, хал-хабер са си нямали, че някой ден тя трябва да се ремонтира. Тук трябва да се отчете разликата между нашенската и европейската представа за ремонт, но... Стигнахме до извода, че тези дизайнери никога не са влизали в канал, не са си оцапали ръцете с масло и т.н., за да сътворят някога новото, но вече 18 годишно чудо (колата ми е „историческа“, но нямам претенции от това...) на техниката и технологията.

Същата работа, но в далеч по отговорна сфера, е и у нас. Някакви политици, някакви чиновници-експерти(!), решават кое е история, от кога е история, до кога е история и кой трябва да „влезе“ в нея. Всичкото това, струпват на главите на учителите, които застават пред електоралните наследници, които трябва да бъдат „светнати“ за последните събития в страната от... учебника по история!

Дааа! Има някои в тази държава не за псуване, а за бой.

Нещата са елементарни, стига да не се опитваш да угодничиш и раболепничиш пред тази или онази историческа личност.

Разбира се, и Борисов и Царя, и Станишев дори, са в историята. Всеки един от нас – повече или по-малко, също е там. От историята не можеш да избягаш. Там не се влиза по заслуги, а поради естеството на материята.

Все пак, когато става въпрос за толкова близки и все още актуални събития, те могат да бъдат отбелязани в учебника като хронологическа таблица за последните години. Това трябва да стане без коментари и финтифлюшки. Който иска да види, да си направи справка и т.н., да има откъде. Това е достатъчно. Не поставяйте най-онеправданите в образователната система на пангара, щото и малкото останали ще избягат. И тогава ще стане наистина страшно. Няма по-страшно от прост народ.

От крушите – круша...

Наивитет

Бизнесът е като брака. Правиш фирма и за добро и за лошо, и в радост и беда, при печалба и загуба тя си е все твоя. Когато даваш всичко от себе си на 110% (не мога да разбера от къде идват тези +10%, не мога да разбера от къде идват и 100-те %, тъй като е научно доказано, че ползваме само около 1/3 от възможностите на мозъка си, но... това е друга тема), работиш неуморно и се отнасяш отговорно (...и това него разбирам) към парите и печелиш. Тогава всичко е хубаво и красиво, и приказката за пазара и пазарната икономика се лее като трелите на менестрел...

Да, но... лошата държава, която не е стопанин (като че ли ти си...), измисля някаква нова такса, данък или нещо такова. Започваш да губиш. Пена Затварачката остава без бентлито си. О, ужас! Задаваш си сакралния въпрос „Какво да се прави?“

Ми, много е лесно. Калкулираш всички загуби, такси, данъци, бентлито на Пена и т.н. в цената на това, което правиш. Намираш някой льольо (може и да не разбира, но да му тропа чейнето), който да обясни на абдалелектората как ценовия шок, скок и т.н. е формиран от лошата държава, хитрите европейци и, разбира се, предишните управляващи (които и да са те); може да добавим Маркс и Путин за цвят, като незабравяме и китайците (как ли е на китайски „уау“?...) и си готов. Пак печелиш, семейството е добре, Пена още по-добре и отново си в елита, каквото и да значи това...

Досаденият читател ще запита: Добре де, но това си е чиста пазарна икономика, това е действителността, така се прави за да има свобода и демокрация и то толкова, колкото можеш да си закупиш! Къде е наивността?

Ами в това, че дори и за миг, все пак посмях да помисля, че печалбите и загубите са за собственика. Сега печалбите са за собственика, загубите се покриват от купувача. Ми, що не споделим и печалбите бе, уважаеми бизнесмени?

Ми, що... Наивитет! (най-меко казано...)

Терзания

Не ме интересува кой, с кого и как прави секс. Негова си работа.

Разбира се, има доста хора, които всячески се стараят да докажат, покажат и натрапят на другите какви сексмашини са, колко са нестандартни, колко са онеправдани и т.н. Тяхна си работа, най-често свързана с избиване на комплекси. Човещина...

Интересна ми е една друга страна на човешката природа. Днес, ако попиташ доста хора ще ти кажат, че са християни. Кръстят се, викат най-често „дай, Боже!“, някои припалват свещички, други - дори!, постят. Е, преди 1989 г. много хора също „обичаха“ СССР, БКП, другарят Живков, но това мина. Пак ще припомня потресающата гледка в зората на демокрацията, показана по телевизията – членовете Политбюро в храма „Александър Невски“, подредени като върху мавзолея на Георги Димитров, свели глави, чинно се кръстят. Така започна тяхното „духовно“ извисяване, което не е спряло и сега за техните достойни наследници...

Такива ловки премятания продължават и днес. Преди ден-два се разбра, че бивш член на БКП, след това ревностен привърженик и донякъде лидер на СДС сега е полегнал в скута на Кунева. Ми, израства човека...

Както и да е. Всеки има право да се определя в различни периоди както иска - политически, религиозно, етнически, сексуално, в зависимост от това, къде го стяга чепикът. Все пак, не е лошо, когато и докато се идентифицираш с определена група да поддържаш нейните ценности. Когато се пишеш за голяяям християнин не върви да си гей или обратното поради известните записи в Библията. Това се отнася и за попове, и за посланици и... за всеки. Не може да се кълнеш с ръка върху Библията и същевременно да нарушаваш написаното в нея. Най-малкото – не е прилично. Интересното е, че на гей-християните най-често им пречат човешките закони, които ги поставяли в неравностойно положение. Добре! Човешките закони се променят. Те са писани от хора за хора, но какво да правим с божиите?! Не мога да се сетя някой да е поискал отпадането на определените текстове от Библията, които определят хомосексуализма като тежък грях. Защо така бе, хора? Искайте! Борете се!

Естествено, не изпадам в драматичен идеализъм. Един от най-рядко срещаните добродетели е съвпадението на мисли, думи и дела. Такива сме си – и гейове, и негейове, и християни, и нехристияни, и... всякакви...

ПП. За тези, които не им е известно мога да кажа, че не съм вярващ. Винаги съм искал да знам, а не да вярвам :-)...